Приятно четене!
Град
Сталин и българо-съветските културни отношения през втората половина на 50-те
г. на XX
в.
(Първа част - 1956 - 1957)
Още в самия край на Втората световна война
България е включена в Съветската сфера на влияние. От този момент нататък до
краха на комунистическата система страната ще бъде най-верният партньор и
сателит на Москва. Скоро след подписването на Парижките мирни договори (10
февруари 1947 г., за България в сила от 15 септември 1947 г.) последва
двустранен Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между Народна
република България и Съюза на съветските социалистически републики, парафиран
на 18 март 1948 г. Именно в този документ, в чл.5, за първи път след войната се
споменава за отношенията между двете държави в областта на културата: „…ще развиват и укрепват икономическите и
КУЛТУРНИ (курсивът мой) връзки…”[1]
Първият
най-ярък пример за българо-съветски връзки след Втората световна война, с
център град Варна, е честването на 70-годишнината на Сталин. Черноморският град
е преименуван на името на Генералисимуса през 1949 г., а отбелязването на
рождения му ден се превръща в най-важното събитие за годината[2].
През
първата половина на 50-те години на XX век основна роля в
организирането и провеждането на събития, свързани с културните отношения между
НРБ и СССР играят Съюзът на българо-съветските дружества (СБСД)[3]
и Отечественият фронт (ОФ), контролирани от БКП. Ситуацията се променя през
1955 г., когато на съвместно заседание на ЦК на БКП с Националния съвет на ОФ и
Изпълнителният комитет на СБСД се взема решение за сливането на Съюза на
българо-съветските дружества с Отечественият фронт[4].
Малко по-рано на същия ден – 14 юли 1955 г., Пленумът на ЦК на БКП излиза с
решение СБСД да се слее с ОФ, като цялата работа „да се поеме от Отечественият фрон”.[5]
На това заседание Вълко Червенков изразява следното мнение: „Ние имаме в лицето на ОФ всеобемаща
организация на патриотичните сили...Не е целесъобразно една и съща работа да се
върши от две организации.”[6]
Димитър Ганев, член на ЦК на БКП уточнява, че „Дейността на българо-съветските дружества не се ликвидира. Тя се
прехвърля на Отечественият фронт.”[7]
На подобно мнение е и Панайот Гиндев, секретар на ЦС на СБСД: „БСД е станало „кръв от кръвта” и „плът от
плътта” на българина и е нужна нова организационна форма на българо-съветска
дружба.”[8]
След
взетото съвместно решение от 14 юли 1955 г. ще изминат седем месеца, когато
окончателното преустановяване на самостоятелната дейност на СБСД се потвърждава
на VI конгрес на дружеството, проведен на 19 февруари 1957 г.
На този форум се потвърждава взетото решение от 14 юли предната година, като в
Информация за дейността на конгреса се заявява, че: „Милионите членове на ОФ, строители на нов живот със гордост ще
продължат това дело (на СБСД – б.а.), защото
като кажем днес България разбираме социализъм, а като кажем социализъм –
разбираме Българо-съветска дружба.”[9]
От
последвалите официални документи става ясно и друго, че от VI конгрес нататък името на организацията се преименува на
Комитет за българо-съветска дружба (КБСД).
Сливането
на двете обществени организации безспорно е политическо решение. Засилване
влиянието на ОФ в България след 1949 г., когато реално вече опозицията е
ликвидирана, извежда тази организация на преден план, като я превръща в общ
изразител на мнението на народа. Дейността и е тясно свързана с тази на БКП,
правейки я мощно политическо оръжие в ръцете на партийната върхушка в страната.
Важно е да се отбележи, че СБСД се явява втора организация с подобни функции
като тези на ОФ. И двете са свързани с реализирането на културно-масови събития
и мероприятия, с пропагандна, образователна и политико-просветна дейност. Не случайно
Панайот Гиндев в своя доклад, свързан със сливането на БСД с ОФ подчертава, че
то е с цел „...по-благотворни резултати
по пътя на по-нататъшно развитие и разцвет на българо-съветската
дружба...Културният фронт е един и не бива да се дели на сектори и околии.”[10]
Ясно кристализира мотива за дублиране на дейността на ОФ и СБСД в страната.
От
друга страна, сливането цели по-добър политически контрол на
обществено-масовите организации от комунистическата партия. Не случайно се
дават и препоръки след обединението на силите им, като се казва, че ОФ трябва
да се „обвърже с дейността на Народните
съвети, а Народните съвети с БКП.”[11]
Трети, ключов момент, се явява периода, в който протичат самите процеси на
сливане – първата половина на 50-те години, когато БКП затвърждава позициите си
в държавата и превръща себе си в единствен и тотален ръководител на
обществено-политическото, икономическо и културно развитие на България.
Накрая,
но не и на последно място, БКП налага мнението, че без Съветския съюз развитие
на социализма и по-нататък установяването на комунизъм в страната, е
невъзможно. Гиндев потвърждава това твърдение с думите, че „...България е неделимо свързана на живота и смъртта със Съветския
съюз. Обща е нашата икономическа, културна и политическа съдба.”[12]Този
мотив е умело вшиван в голяма част от дейността на БКП и ОФ през 50-те години,
както на национално ниво, така и по места в страната.
По-малко
от два месеца след проведения VI конгрес на СБСД,
на 3 април, на ниво Сталински окръг, е взето решение за съвместна дейност между
ОФ и БСД. В частта за културната дейност се казва: „Културно-просветните и масово-пропагандните дейности на двете
организации да бъде насочена за идейно-политическото възпитание на трудещите се
селяни и работещи – трудова интелигенция...”[13]
С този акт се полагат новите отношения между двете организации в Сталинския
край.
Между
VI конгрес на СБСД и Сталинското окръжното решение от 3
април се провежда историческия конгрес на КПСС, който развенчава култа към
личността, свързана със Сталин. Събитието, разбира се, рефлектира върху целия
Източен блок. Нашата страна не прави изключение, още повече, че България вече е
положила основите на процеса, който ще я превърне в най-верния съюзник и
сателит на СССР. На последвалия Априлски пленум от 1956 г. и „изгряване на
звездата” на Тодор Живков, определено можем да твърдим, че линията, която ще
заема КПСС и Москва ще бъде и линия на БКП и София. Въпреки това, ще минат още
шест месеца преди гр.Сталин да върне старото си име – Варна.[14] Партийните
ръководители не бързат с промените и не ги извършват така рязко, което спомага
за по-добро „приемане” на новите реалности.
В
настоящата статия ще се питам да представя съвместната дейност на ОФ и БСД в
гр.Варна през втората половина 50-те години на XX
в., свързани с българо-съветските културни отношения, с център морският ни
град. Двете обществени организации безспорно имат широк кръг от мероприятия и
събития, които провеждат като: чествания, свързани с рожденията или смъртта на
големи български и руски/съветски поети, годишнини от 9 май, 9 септември,
Октомврийската революция, годишнини от рождението на видни партийни дейци на двете
държави[15]
и т.н. Аз ще се спра на по-малко известни събития и не чак толкова
популяризирани такива, които обаче имат важна роля за развитието на културния
живот на Варна.
* * *
Наситената
с политически събития 1956 г., както за България[16],
така за СССР и света, предлага, макар и в по-скромни мащаби, културни отношения
между българи и граждани на Съветския съюз в гр.Сталин.
На 12
януари в салона на Народния театър в града се провежда тържество по случай
награждаване на дългогодишни дейци на дружбата между България и СССР. Със
златна значка на СБСД се награждават Петър Бомбов – председател на изпълкома на
народния съвет на гр.Сталин и Свобода Касабова – зам.председател на изпълкома
на народния съвет в града. Със сребърна значка са удостоени 14 души, сред които
и емблематичния Идеал Петров – артист от Народния театър-Сталин. Бронзови
отличия получават още 20 души, допринесли за активното развитие на отношенията
между двете страни.[17]
Тези награди ознаменуват 10-те години от възстановяването
на дружеството, свидетелстват за мястото, което заема Съветския съюз в
българското общество, но от друга страна са и формална демонстрация на
самостоятелност на СБСД от ОФ. Едва изминали шест месеца от решението на ЦК на
БКП по места все още сливането на двете обществени организации не е извършено
напълно, а е и налице напрежение между членовете на двете структури, относно
членската маса и клубовете, в които се помещават.[18]
Не бива да забравяме, че голяма част от членовете на ОФ и БСД са и членове на
БКП, което допълнително усложнява извършването на структурните промени. Подобни
проблеми има до края на 1956 г., като в доклада на Околийско-градския комитет
на БСД-Варна за периода май – декември 1957 г. се споменава само, че „работата е незадоволителна...липсва ОПИТ”
(курсивът мой).[19]
Вече в началото на 1958 г. в Отчета на Околийско-градския комитет на БСД за
същата година се казва: „...стъпиха на
краката си (БСД – б.а.), ориентираха
се, преодоляха до голяма степен лутанията и намериха мястото си в
обществено-политическия живот.”[20]
Друго важно уточнение е, че неразбирателства от този характер се наблюдават
главно в малките населени места и селата от Варненски окръг.[21]
Само месец и половина след тържествения 12 януари сцената
на Народния театър става свидетел и на драматичната пиеса от Лев Толстой
„Живият труп” – поставена за първи път
в морския град.[22]
Отново за първи път, но вече през 1957 г., е поставена пиесата „Майка на своите
деца” от Ал.Афиногенов.[23]
Традицията е продължена и през следващите години, като през януари 1959 г.
най-малките зрители се радват на пиесата „Горски артисти” от съветската
писателка Нина Гернет[24],
а в края на май с.г. операта „Тихият дон” по мотиви на Михаил Шолохов, е
поставен за първи път на варненска сцена.[25]
Премиерните за града постановки действително са събитие,
но от друга страна, и гордост за варненци. Досега с класическата и нова
съветска опера и театър затвърждават водещото място на града в областта на
културните отношения между НРБ и СССР. Нещо повече. Варненската публика
изразява своята благодарност и удовлетворение изпълвайки салоните на културните
институции.
От втората половина на 50-те години стават все
по-полулярни наградите на БКП, свързани с екскурзии до Съветския съюз. От
партиния печатен официоз на БКП в гр.Сталин става ясно, че 550 младежи, челници
в различни области, ще посетят гр.Одеса за една седмица, като награда за „упоритият им труд и съвестна работа”.[26]
Награда от същия характер, но този път на 100 деятели на
българо-съветската дружба посещават отново гр.Одеса през следващата 1958 г. от
10 до 17 април.[27]
Тези мероприятия имат за цел преди всичко да демонстрират
благоразположението и вярността на София към Москва. От друга страна, това е
възможност на българите да излязат свободно извън граница, да посетят друга
държава, макар и СССР, което е една не малка привилегия. Така също БКП се
опитва да стимулира младите хора да работят и творят за родината си и партията,
да постигат високи успехи. Това е и част от пропагандната политика на
комунистическата партия. Опознаването на руския човек, черпенето на опит от
него, от най-истинския коминист, е тема, сериозно застъпена от апарата на БКП.
Същият е и мотива за масовото изучаване на руски език в заводи и предприятия,
като начин за достигане по-лесно до съветските достижения на науката и техниката.
В края на 1956 г. две събития привличат вниманието на
варненската публика, ценителка на съветската култура. Средата на месец ноември
в града пристига певецът и артист Алексей Кривченя. Той е солист в Болшой
театър, народен артист (н.а.) на РСФСР и носител на Сталинска награда. Пред
варненци той демонстрира певческите си възможности в операта „Русалка”. В
материала, поместен във в. „Народно дело” се казва, че към подобни изпълнители
във Варна има „...все по-голям интерес.”[28]
Но безспорно едно от най-важните културни събития,
свързани със съветската култура във Варна е посещението на Борис Покровски –
режисьор в Болшой театър. Неговата визита е свързана със запознаване
творчеството на Варненската опера, като професорът прави и препоръки към
работата на трупата[29].
Покровски е един от най-известните съветски оперни режисьори и педагози. При
посещението си в морския град той е едва на 44 годишна възраст, но вече получил
цели 4 Сталински премии и Заслужил деятел на изкуствата на РСФСР.[30]
През 1956 г. се наблюдава една нова, малко популярна
форма на политическа пропаганда в сферата на културата, по-точно в
литературата. На страниците на в. „Народно дело” от началото на годината
започват да се публикуват във всеки брой на печатния орган на БКП и Градския народен
съвет повести от съветски автори. Такива са „Синята птица”[31]
от В.Черносвитов, „Страж на морските дълбини”[32]
от Л.Самойлов и Б.Скорбин, „Особена задача”[33]
от Л.Шейнин, „Капитан Кирибеев”[34]
от П.Сажин и „Вълкът”[35]
от Матвей Ройзман. През следващата
година тенденцията продължава, като сред повестите за 1957 г. можем да
отбележим „Я-11-17”[36]
от В.Ардаматский, „Ненужни слова”[37]
от С.Воронин и „Сурови брегове”[38]
от Л.Самойлов и Б.Скорбин. През 1958 и 1959г. тази форма на запознаване на
варненския читател със съветската проза драстично намалява. В годините назад,
през първата половина на 50-те години, подобна популяризация на съветски автори
не се наблюдава. Публикувани са отделни стихове или кратки разкази, анотации на
романи и т.н., но не и цели повести и в такъв обем.
Едно от най-значимите събития за 1957 г във
вътрешнополитически план се явяват изборите за 3(29)ОНС.[39]
Впечатление прави, че те са използвани от кандидатите за народни представители
за мащабна разяснителна работа за дейността на ОФ, БСД, но и за неговото (БСД)
сливане с БКП.[40]
Безспорно това засяга последния месец от годината, но е широко разпространено и
документирано от срещите на кандидатите с избирателите. Това е едно не малко
доказателство за опита на обезличаване на организацията, превръщайки я в една
обикновена функция на ОФ и БКП. Въпреки това, културната дейност на БСД,
съвместно със структурите на ОФ и БКП през 1957 г. е по-широка и богата от
предходната.
Проследявайки подробно дейността на ОФ и БСД във
Варненски окръг, става ясно от официалните документи, че след 1956 г.
политико-просветната и културно-масовата дейност се разглеждат вече като
отделни направления. До този момент са обединен. Това, макар и малко, на пръв
поглед незначително уточнение, дава ясен сигнал, че БКП вече разграничава двете
направления, като по този начин тя започва да има индивидуален подход към всяко
едно от тях. Изважда формално културата
от политиката и пропагандата, но реално тя остава част от тях. Нещо повече.
Посредством нея апарата достига по-лесно, по-бързо и „по-безболезнено”(както е
и със спорта) до обикновения човек.
Новата година започва с концерт-състезание за изучаване
на руски език, проведен на 1 март в салона на Дом Народен Флот (ДНФ). Десетки
участници рецитират стихове, четат разкази и пеят песни на езика на Пушкин.[41]
Тук е мястото да отбележа, че през същата 1957 г., но този път през месец май,
в дните 25-ти и 26-ти, отново във Варна се организира втори за годината
Концерт-конкурс по руски език. Този път той обхваща вечерните школи от
Варненски, Старозагорски, Русенски и Бургаски окръг.[42]
Домакинството на черноморския град е признание за него, но и че се е превърнал
в един от националните центрове на руския език и култура.
Това са една малка част от резултатите на започналата
преди няколко години кампания за масово изучаване на руски език не само в
училищата, но и в заводи, предприятия и различни учреждения, посредством
курсове.
През месец февруари във Варна пристига съветския
виолончелист Мистислав Ростропович. Месец преди да навърши 30 години Ростропович
изнася на 8 февруари концерт в салона на Народния театър. Музикантът е заслужил
артист (з.а.) на РСФСР и лауреат на Сталинска награда. В статията, посветена на
неговото участие в морския ни град се казва, че неговото присъствие е „школа за нашите музиканти.”[43]
Летният период в прохождаща социалистическа България все
още е свързан основно с полската дейност. Това не е случайно, тъй като селското
население е два пъти по-голямо от градското. Въпреки това през месеците юни,
юли и август не липсват културни събития. Властта се опитва да разнообразява
ежедневието на хората и да ги обогатява в тази сфера, дори и през тези месеци.
Особено важно е това за Варна, която започва да се обособява вече като голям
курортен град. Сериозно внимание, разбира се, ще привлекат гостите от СССР и
тяхното творчество.
През месец юни в морския ни град пристига Дмитрий
Журавльов – рецитатор. Представя на варненци и гостите на града своя талант с
творби на Пушкин и Чехов. Рециталът му се състои на 20 юни в кино „Република”.
На него присъства и съветският вицеконсул Александър Кузмин.[44]
Няколко дни по-късно, на 26 юни, в Клуба на културните
дейци[45]
се провежда среща на журналисти от в. „Народно дело”, „Димитровска вахта” и
Радио Варна с Н.Козев – член на редколегията на в. „Правда”, П.Анчихоров – член
на редколегията на в. „Известия”, Н.Чернишов – зам.главен редактор на в.
„Труд”, Л.Иванова – член на редколегията на в. „Комсомолска правда”,
Б.Афанасиев – зам.началник на Управление „Съюзна информация при ТАСС, Д.Любанов
– сътрудник на отдел „Печат” при МВнР на СССР, П.Дариенко – редактор от в.
„Молдова сочиалиста” и К.Морозов – сътрудник на отдел „Пропаганда и агитация”
при ЦК на КПСС.[46]
Гостуването на тази плеяда от съветски журналисти, и на
политически дейци на КПСС и СССР, е знак от страна на Москва за сериозно
отношението към България и в частност на град Варна. Това е и част от
пропагандната политика и политиката на контрол на Съветския съюз в страните от
Източния блок. На пръв поглед изглежда притеснително присъствието на хора като
Любанов и Морозов на среща между журналисти, но те са част от духа на епохата,
част от задължителния политфон на всичко, което се случва. Безспорен обаче е и
факта, че подобни срещи са изключително полезни, както за НРБ, така и за СССР,
тъй като се извършва един сериозен културен и професионален обмен. Това влияе и
на добрите политически и икономически отношения между двете държави.
На 28 август в летния театър на гр.Варна се състои за
първи път в морския град концерт на съветска естрадна трупа. Квартетър на Всеруското
гастролно концертно обединение в Москва изпълнява произведения от Виставкин,
Хачатурян, Малиновски, Матюхин, както и руски народни танци от Назарова.[47]
По-малко от два месеца след гостуването на трупата от Москва във Варна пристига
друг квартет от столицата на Съветския съюз – „Бородин”.[48]
Септември месец също дава възможност на любителите на
съветското изкуство да му се насладят. На 25-ти в Народния театър гостува
певицата Зара Долуханова. Заслужилата артистка на СРФСР и на Арменската ССР изпълнява
на варненска сцена творби от руски и западноевропейски класици, както и
арменски народни песни.[49]
Краят на 1957 г. е белязан от няколко събития, свързани с
българо-съветската дружба и честването на 40 годишнината от Октомврийската
социалистическа революция. Това е едно от големите чествания, заложено в
културния календар на България и тъй като е кръгла годишнина, заслужава да му
се обърне внимание. В град Варна акцент се поставя на три такива.
Първото от тях се състои на 22 октомври в салона на Клуба
на културните дейци. По инициатива на околийско-градския комитет на БСД е
организирана „Изложба на съветската книга.” Варненската преса отбелязва, че
събитието „...ободрява, пълни със светли
мисли, усилва обичта към съветската книга, към великия съветски народ, който и
с книгата ни помага в строителството на социализма.”[50]
На 4 ноември в салоните на кинотеатрите „Република” и
„Георги Димитров” се прожектира новия съветски филм „Ленинградска симфония”, а
на 7 ноември във Филиал „Варненска комуна” се поставя премиерата на пиесата от
Иосиф Прут „Княз Удалой.”[51]
През месец декември, дни преди посрещане на Нова година,
Сергей Балашов изнася в кино „Република” своя литературно-музикален спектакъл
„Годишните времена” от Сергей Есенин.[52]
Балашов е народен артист на РСФСР и майстор на
художественото слово.[53]
[1] Кулиш, С. Варна и българо-съветските културни отношения през
първата година на града, носещ името на Йосиф Висарионович (Сталин), http://istoriograph.bg/istoriq/nai-nova-istoriq/ , достъп към 26.08.2017 г.
[2] Вж. повече Кулиш, С. Как отечественофронтовците от Варненски окръг отбелязаха 70-ата
годишнина на Сталин, сп.История, Volume
25, Number 1, 2017, с.30-38
[3] Съюзът на българо-съветските
дружества е създаден през 1934 г. Организацията е разтурена през 1940 г. и
възстановена веднага след Втората световна война на 23 май 1946 г. Тогава
организацията обединява 160 дружества в страната с 28 000 члена. В новите
политически условия на България тази организация придобива сериозна популярност
сред населението. По думите на Панайот Гиндев-секретар на ЦС на СБСД, тя е „Една от най-могъщите и масови
културно-просветни организации в нашата страна.”(ДА-Варна, ф.18, оп.4,
а.е.63, л.1-3)
[4] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.63,
л.7
[5] ЦДА, ф.1, оп.5, а.е.170, л.3-4
[6] Пак там, л.93
[7] Пак там, л.96
[8]
ДА-Варна, ф.18, оп.4,
а.е.63, л.5
[9] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.44,
л.5
[10] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.63,
л.6-7
[11] Пак там, л.7
[12] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.63,
л.4
[13] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.44,
л.2-4
[14] Град Варна връща старото си име
с Указ на Президиума на НС от 20 октомври 1956 г. (в. „Сталинско знаме”, бр.253(2056)/ 21 октомври 1956 г.). Името на
вестника също се преименува, като от „Сталинско знаме” връща старото си име
„Народно дело” (в. „Народно дело”,
бр.254(3783)/ 23 октомври 1956 г.).
[15] ДА-Варна, ф.18. оп.4, а.е.47, л.5-8
[16] През февруари 1956 г. се
провеждат избори за окръжни, околийски, градски и селски съвети, народни съдии
и заседатели. Два месеца по-късно се провежда и Априлският пленум.
[17] „Тържествена вечер на
българо-съветската дружба”, в. „Народно
дело”, бр.12(1815)/ 14 януари 1956 г.
[18] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.47,
л.1-14
[19] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.47,
л.7
[20] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.48,
л.30
[21] Пак там
[22] в. „Сталинско знаме”, бр.44(1847)/ 19
февруари 1956 г.
[23] в. „Народно дело”, бр.4(3846)/ 6 януари 1957 г.
[24] „Премира на кукления театър”, в.
„Народно дело”, бр. 22(4483)/ 27
януари 1959 г.
[25] „Тихият дон на сцената на
Варненската опера”, в. „Народно дело”,
бр.129(4590)/ 31 май 1959 г.
[26] „Ще гостуват на града-герой”, в.
„Сталинско знаме”, бр. 103(1906) 28
април 1956 г.
[27] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.48,
л.6-7 и л.38
[28] „Видният съветски певец Алексей
Кривченя – гост на град Варна”, в. „Народно
дело”, бр.275(3804)/ 16 ноември 1956 г.
[29] „Проф.Покровски във Варна”, в. „Народно дело”, бр.277(3806)/ 18 ноември
1956 г.
[31] Излиза във в. „Народно дело” от бр.64(1867)/ 13 март
1956 г. до бр.84(1887)/ 6 април 1956 г.
[32] Излиза във в. „Народно дело” от бр.90(1893)/ 13 април
1956 г. до бр.101(1904)/ 26 април 1956 г.
[33] Излиза във в. „Народно дело” от бр.164(1967)/ 10 юли
1956 г. до бр.173(1976)/ 20 юли 1956 г.
[34] Излиза във в. „Народно дело” от бр.194(1997)/ 14
август 1956 г. до бр.241(2044)/ 7 октомври 1956 г.
[35] Излиза във в. „Народно дело” от бр.255(3784)/ 24
октомври 1956 г. до бр.280(3309)/ 22 ноември 1956 г.
[36] Излиза във в. „Народно дело” от бр.28(3870)/ 3
февруари 1957 г. до бр.50(3892)/ 1 март 1957 г.
[37] Излиза във в. „Народно дело” от бр.184(4026)/ 7 август
1957 г. до бр.201(4043)/ 27 август 1957 г.
[38] Излиза във в. „Народно дело” от бр.237(4079)/ 8
октомври 1957 г. до бр.249(4091)/ 22 октомври 1957 г.
[39] Изборите са проведени на
22.12.1957 г. Мандата на 3(29) ОНС е от 13.01.1958 г. до 04.11.1961 г., http://www.parliament.bg/bg/16, достъп на 29.08.2017 г.
[40] ДА-Варна, ф.18, оп.4, а.е.47,
л.7-8
[41] в. „Народно дело”, бр.21(3863)/ 26 януари 1957 г.
[42] „Концер-конкурс по руски език”,
в. „Народно дело”, бр.123(3965)/ 28
май 1957 г.
[43] „Концерт на виолончелиста
Мистислав Ростропович”, в. „Народно дело”,
бр.33(3875)/ 9 февруари 1957г.
[44] „Гостуването на Д.Н.Журавльов
във Варна”, в. „Народно дело”, бр.144
(3986)/ 21 юни 1957 г.
[45] Клубът на културните дейци във
Варна е основан на 4 април 1956 г. от научни работници, артисти, архитекти,
журналисти, радио и киноработници от гр.Сталин. За пръв председател е избран
Йоско Йосифов – лауреат на Димитровска награда (в. „Сталинско знаме”, бр.83 (1886)/ 5 април 1956 г.).
[46] „Сърдечна среща със съветските
журналисти”,в. „Народно дело”, бр.149
(3991)/ 27 юни 1957 г.
[47] „Първият концерт на съветската
естрадна трупа в гр.Варна”, в. „Народно
дело”, бр.203 (4045)/ 29 август 1957 г.
[48] „Снощният концерт на московския
държавен квартет „Бородин”, в. „Народно
дело”, бр.240 (4082)/ 11 октомври 1957 г.
[49] „Снощният концерт на Зара
Долуханова”, в. „Народно дело”,
бр.227 (4069)/ 26 септември 1957 г.
[50] „Изожба на съветската книга”, в.
„Народно дело”, бр.250 (4092)/ 23
октомври 1957 г.
[51] в. „Народно дело”, бр.260 (4102)/ 3 ноември 1957 г.
[52] „Голямото изкуство на Сергей
Балашов”, в. „Народно дело”, бр.294
(4136)/ 13 декември 1957 г.
Няма коментари:
Публикуване на коментар