За едни президентски избори

Остават малко повече от 2 месеца до президентските избори. Време, както много, така и малко. Политическите партии през последните няколко дни се активизираха и започнаха лека-полека да проговарят на тази тема. Вървят непрекъснати преговори и срещи на високо равнище, събрания и десетки номинации. Особена демонстрация на активност в тази насока се демонстрира от Българската социалистическа партия, особено що се отнася до низовите структури на Столетницата. Верните другари стриктно изпълняват повелите на ръководството, дебатират разгорещено, споделят искрени мнения и приемат подготовката за кампанията напълно сериозно, всъщност както приемат и самата партия. За голямо съжаление тези "верни" хора, които са и основната членска маса, са на преклонна възраст, но за сметка на това истински идеалисти, вярващи в БКП, а не в БСП. От другата страна стои висшето ръководство на партията, полагащо неимоверни усилия да разберат всички тези "верни", но от година на година строят стени, а не изграждат мостове, които да ги свързват. Наскоро чух едно определение за БСП. То е следното: "Ръководството на БСП е клиентелистко, а членската маса - идеалисти. А в другите партии и двете са клиентелисти, поради тази причина нямат и вътрешни конфликти." На пръв поглед звучи леко странно, но все повече започвам да си мисля, че има много вярно. Дано да греша!
Би било добре вече да  се знаят всичките кандидати, за да може да протече една нормална, в български условия, кампания за избора на президент. И да, не е рано! Проблема е, че тези предстоящи избори за държавен глава са изключително, за някои партии дори жизнено важни, най-вече за самите тях, отколкото за самата България. Съжалявам, че го казвам и предполагам, че ще си навлека гнева на много верни партийци. Всяка една партия заявява, че е национално отговорна, но получи ли реална власт, приоритетите рязко се променят.
На преминалата конференция на РПО на БСП "Одесос" подкрепих номинацията на един достоен партиец и човек Жан Виденов за президент и двама, също достойни хора за вицепрезидент - проф.Андрей Пантев и г-жа Станка Шопова. Те се доближават най-много до моето разбиране за това, какви хора трябва да застанат начело на президентската институция и каква политика трябва да води държавния глава и неговия екип. Гласувах за тях с ясното съзнание, че нито един няма да получи или по-скоро ще откаже доверието на висшето ръководство на БСП. Реално това е и начин за изразяване на несъгласие с водената вътрешнопартийна политика, начин на протест и ясен сигнал, че доверието в т.нар. "авторитети" е изчерпано!
Надявам се, че БСП и като цяло левицата, до колкото може да се обедини, ще се спре на възможно най-подходящия кандидат. Към момента обаче нямам повод да се надявам, че ще се избере фигура, която да достигне поне до балотаж.

ЕС пред изпитание

2 октомври 2016 г., една от най-важните и ключови дати в развитието на ЕС за 2016 г., която ще определи бъдещето на Евросъюза. Заедно с Brexit ще изменят със сигурност същността на Европейския съюз.
На 2 октомври в Унгария ще се проведе референдум със задължителна сила на резултата, на който избирателите трябва да дадат одобрението си или да отхвърлят евентуалното приемане на национална квота за имигранти. Знаем, че тази страна е част от т.нар "Вишеградска четворка", която е географското сърце на Европа, държави, които са управлявани от държавници, а не от политици.
Отново на 2-ри с.м. в Австрия ще се проведе балотажа на изборите за президент, които бяха касирани заради фалшификация.
Унгария ще проведе нещо повече от референдум, тя ще демонстрира принципност и последователност в политиката на държавата, която защитава правата на собствените си граждани.
От друга страна, Австрия ще докаже, всъщност, вече го доказа, че Правото е преди всичко в една демократична държава и трябва да се прилага безкомпромисно към всички.

Младите учители и системата на образование

Вчера ми бе зададен въпроса: "Какви трудности срещат младите учители в професията си и какво трябва да се промени в системата на образованието, за да бъде по-ефективна?" Разговорът продължи дълго, казаха се много неща, обсъдиха се също толкова предложения, мерки и т.н. и т.н. Анализирайки днес вчерашния разговор, съчетавайки го с личното ми мнение, се опитах да обобщя казаното.

Трудностите пред всеки един млад учител са строго индивидуални и не бих се наел да правя някакви заключения и да обобщавам, но ще споделя, че бюрократичността и бумащината, както сме свикнали да казваме разговорно, е сериозно бреме и мисля, че не само за младите учители. Огромна част от времето на преподавателя е заето с това, а неговата основна задача е да образова и възпитава.

Безспорно историята, а и всеки един предмет, трябва да бъдат най-вече с практическа насоченост, да се изчистят учебниците от тежки, двусмислени, а понякога и дори излишни текстове, които натоварват обучението, затормозяват ученика и в крайна сметка той не получава знанията, които би трябвало да получи.

На второ място – новите технологии. Няма как без тях да има съвременно висококачествено образование.

На трето място, всъщност бих го извел дори на първо, е въпроса за броя на учениците в един клас. Далеч по-ефективно от всяка една гледна точка би било преподаването на 10-12 ученика, отколкото на 20 и повече. Ще има възможност да се обърне по-сериозно внимание на всеки един ученик, да се научат да работят в екип, а и не на последно място ще се подобри дисциплината, проблем и то сериозен, особено през последните 5-6 години.

Далеч съм от идеята, че изчерпвам темата, напротив, надявам се да бъде една провокация и да предизвика дебати.