НЕ НА ИСТОРИЯТА/ NO HISTORY

Преди броени дни парламентът прие на първо четене законопроект за промяна на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Действително това не е най-важната тема за България днес, но както гласи една китайска мъдрост: "Преодолявай трудностите, докато са малки". Учудвам се как това безумие може дори да влезе в дневния ред на НС. Надявам се здравите сили и разум да надделеят, докато е време. Това е елементарен, глупав и жалък опит за скъсване с миналото ни. Всъщност, той бе започнат още в началото на 90-те години с публичната и ефектна акция по свалянето на петолъчката от Партийния дом, последвана от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в центъра на София.
Двадесет и пет години по-късно нито в Министерски съвет заседават по-умни глави, нито България стана по-добро място за живеене, въпреки, че тоталитарният режим на БКП падна. Условните предимства на т.нар. "демокрация" съвсем не успяха да ни убедят, че днес, в началото на XXI век, живеем по-добре, отколкото през 60-те или 70-те години на XX в., примерно. Разбирайки свободата като свободия, залитаме от една крайност в друга. Съзнателното и целенасочено заличаването на един или друг исторически период от историята на един народ вещае той да се повтори. Нещо повече. Грешките, допуснати в миналото могат да се повторят и то с още по-голяма сила и да нанесат много по-мащабни поражения на самата държава и общество. Всеки един момент от нашата история си има точно определено място, роля и значение. Периода от 9.IX.1944 г. до 10.X.1989 г. е също толкова важен и трябва да се изучава, колкото и управлението на кановете и царете ни от Първото и Второто българско царство. Събитията в историята са логически и смислово свързани помежду си, а не са еднократни актове, или низ от дати!
Обявявайки т.нар. "комунистически режим" в България за престъпен днес, питам се аз, как ли бъдещите "реформатори" и политически люде ще нарекат периода от 90-те години до ден днешен? Страхувам се дори и да си помисля.
Да, аз не съм бил и не съм комунист, но..., ако тази гавра с историята ни продължи, може и да стана. Надявам се, разбирате иронията ми.

СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА ИЛИ СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО?

„На всекиго, според приноса (заслуженото), на нуждаещия се – според потребностите”

                                                                               Методи Шаманов

Първата аналогия, която правим, чуейки думите „социален”, „социална”, обикновено е социализъм, комунизъм и по-рядко националсоциализъм. Това е нормално, предвид времето, в което живеем, т.е. непосредствената близост до периода, в който тези идеологии са били част от нашия живот, или този на нашите роднини. Социална държава не значи комунизъм!

Съвременните примери за социални държави са Дания, Швеция, Норвегия, Финландия. Това са страни, които се доближават възможно най-много до това определение, изпълващи в максимален обем смисъла на думи като „законност”, „справедливост” и „солидарност”, а равенството е в смисъл на равнопоставеност, а не на уеднаквяване на личностите! Подобен тип държавен механизъм не допуска наличието на бедни хора и защитава техния труд.

Солидарното общество, което липсва в България, е изграждащ елемент на социалната държава. От своя страна, обществото е изградено от отделни личности, всяка от които с определени качества, възможности и достойнства. В този ред на мисли и по пътя на логиката, изграждането на солидарно общество зависи от самите личности, т.е. от НАС! Промяната, за която се говори ежедневно, и то във всички сфери, тази, която я искаме всички и я чакаме постоянно, всъщност зависи от промяната, която трябва да направим вътре в нас, със себе си!

Максимата, която извежда Методи Шаманов – „На всекиго, според приноса (заслуженото), на нуждаещия се – според потребностите”, е възможно най-точната, определяща същността на социалната държава, като механизъм и функции. Държавата е организъм, управляван от хора, а не от нечувани и невиждани сили. Следователно държавата трябва да осигури условия за създаване на солидарно общество. А щом държавата е управлявана от хора, т.е. от нас, а обществото е съвкупност от хора, личности, т.е. пак от нас, означава, че социалната държава и солидарното общество зависи от НАС!!!

ИЗБОР ЗА ПРОМЯНА ИЛИ ПРОМЕНЯМЕ ИЗБОРА?

Първият тур на президентските избори премина спокойно, но с гръмогласен финал. Неочаквано очаквания резултат е факт. Желанието за промяна и то на всяка цена, без значение накъде, е постигнат.

Първият сигнал, който дават резултатите от президентския вот са ясни – народа казва „не харесваме това статукво и искаме промяна”, „искаме различна, нова СИСТЕМА”. Вярно е, че този тип избори са 90% са за личности, но добре знаем, че българина робува все още на партийното гласуване и не може/не иска да се отърве от него.

На второ четене, ако се задълбочим в първичните резултати ще видим, че: няма как ГЕРБ да получат повече гласове с този крайно слаб кандидат. Друг е въпроса дали това е целенасочено и търсено като ефект, или не. Господин Радев ( Инициативен комитет, подчертавам ) получи гласовете на БСП, но и тези на гневните вдясно, тъй като те не припознаха нито един кандидат от така предложените. Социалистическата партия направи, най-вероятно, всичко възможно и показа максимална мобилизация, което с помощта на широка коалиционна подкрепа, успя да нанесе удар на ГЕРБ и най-вече удар върху егото на г-н Бойко Борисов. Но определено тази победа на I-ви тур не е основно дело на БСП, факт, който от Позитано навярно разбраха. Разликата между двамата основни кандидати е едва 3,7%, което прави преднината на генерал Радев крехка. Допълнително, тя се разклати още в изборната нощ, когато от ДПС декларираха подкрепа за „левия” кандидат – поредното подливане на вода от страна на тази партия на социалистите.

Единственият, реален и сигурен победител са т.нар. обединение патриоти, които погалиха слуха на обикновения българин и засвириха на националистическата струна. Този вот е еднозначен – „искаме България за българите, като не ме интересува какво друго ми обещават”. Бежанската криза и националната сигурност бяха основните мотиви, които доведоха тези хора до урните.

Така създалата се ситуация има голяма вероятност да е поредния театър на управляващите, с който министър-председателя иска да заяви „Тръгвам си за да остана”. Темата с оставката още преди 6-ти ноември се прокрадна по медиите, а г-н Борисов бе убеден в словата си. Всички знаем, че местните избори, на първо място и след това парламентарните, са най-важните за една партия, президентските са по-скоро една демонстрация на сила, престиж. Все още ГЕРБ има сериозно присъствие в местната и национална власт, което означава, че при едни предсрочни избори за НС процентното съотношение между ГЕРБ и БСП няма да е същото, както и това между БСП и патриотичните сили. Реалната власт е в местното самоуправление и правителството! Ако мога да си послужа с футболни термини ще кажа следното: едно е да си спечелил Шампионска лига и Лига Европа, друго е да се бориш за спечелване  на Купата на България!

Та така. Думи за предсрочни избори, крещящо слаб кандидат на ГЕРБ, кандидата на БСП печели I-ви тур ( евентуално и на II-ри ), „патриотите” набират скорост, референдум, бежанска криза, идващата зима, все мини части от един голям политически пъзел, който ще се подреди, къде с наше действие, т.е. на гражданите, къде не. Всичко това ме кара да си мисля, че тези президентски избори са една част от голяма подредба и преразпределение на силите в страната, в полза на нечии партийни централи и олигархични кръгове, но отново за сметка на всички нас.

Не знам дали е така, но като историк съм длъжен да не вярвам на никога и да се съмнявам във всичко!