Августовските жеги не подминаха и политиката. Страстите около президентските избори събудиха поредните партийни локални битчици, личните дребнави, лишени от смисъл борби. За съжаление в този водовъртеж попадат всички партии, до една, без изключение. Едва ли мога, а и нямам това право, да обобщавам, да бъда точката на изречението, но ще си позволя да констатирам.
Идеи, идеология, принципи, прекрасни думи, които зазвучават като камбанен звън, подсещащи бедния избирател, че идват поредните избори. За жалост тези слова приличат на една мъгла, постила се при нужда, после се вдигне и ни следа от нея, и така...до следващия път.
Дебатите по въпроси като идеология, политики от години се активизират само и единствено когато наближат избори или важен партиен форум. Предполагам, че това важи за всички политически партии, но за БСП това е факт. Е, ние сме различни, партия с традиции?!? Активността на партийните членове се повишава именно тогава. Салоните на централите и клубовете се изпълват, дават се компетентни мнения, валят обвинения, изтъква се личният принос през годините, и разбира се се мишкува, лицемерничи, с цел някой келепир за днес или утре. И изведнъж какво се получава, личното измества общото, партийното. Под вдигнатите лозунги на "НИЕ", се крие едно голямо "АЗ", което като червей бавно, но сигурно прояжда сърцевината на плода, нанасяйки необратими процеси, и после...изгнива. Верният партиен член, сякаш опериран от здрав разум и зрение, започва да повтаря и защитава всичко онова, изречено от партийния водач, първенеца, стоящ в неговото съзнание като възможно най-праведния. Е, да, историята познава подобни времена, подобни системи, но те останаха в едно друго време, в един друг век, при едни други реалности. Искаш промяна - промени съзнанието си! Докато изповядваш мислене от средата на XX в., няма как трезво и актуално да разсъждаваш в началото на XXI-ви.
Накрая ще си позволя да цитирам прабаба ми, която казваше: "Не ме яд когато ме ритне турски ботуш, а български цървул".
сряда, 24 август 2016 г.
четвъртък, 18 август 2016 г.
Шах и мат с генерала
Очакванията на всички, че след 17 август и заседанието на НС на БСП т.нар. "българска левица" ще се обедини около един кандидат за президент, поне според мен, не се случи. Още не бе приключило съвещанието и "братски" огън летеше към Позитано. Колкото положителни, толкова и отрицателни мнения се чуха по адрес на т.нар. "лява" кандидатура на ген.Радев. По-интересното е, че дебата, но вече с отрицателен знак върви непрестанно, вече 2-ри ден, и пак огънят е "братски". Само другарите от АБВ ясно и отчетливо заявиха подкрепата си за г-н Радев. Останалите все още се вълнуват, преживяват по своему решението на ръководството на БСП, но мълчат партизански. Повечето ще възкликнат: "Има време!". "Не, времето отдавна изтече!", бих поправил аз. Кандидатурата на почтения и добър професионалист, без съмнение, ген.Радев, създаде и продължава да създава повече разделителни линии в самото ляво политическо пространство, отколкото обединителни. Това е малкият проблем. Големият е, че щом Левицата, която го предлага и издига не успява да се обедини, как тази фигура да се превърне в нищожно малкото време, което остава до изборите, в обединителна за нацията. Не, няма да стане. И не го казвам със злоба или завист, а с болка.
Изначало методиката се обърка. Не е виновен генерала, виновна е системата, начина на предлагане и още повече на избиране на кандидата в редиците на БСП. Редовите социалисти за пореден път бяха сериозно подведени, не знам колко ще е точно и грозно, ако кажа излъгани, но определено манипулирани, и то от собствените си "другари" от най-високо ниво.
Сами знаем, че днес Българската социалистическа партия има сигурни 450 хил. гласа. С подкрепата на доскорошните "леви сектанти", както ги наричаха АБВ социалистите, но днес стратегически партньори, биха увеличили подкрепата си до 700 хил. Другари, за да имаме шанс за победа или най-малкото за балотаж ще ни трябват поне 1 200 хил. гласа. Дано г-н генерала успее да превърне този пасив в актив, дано.
Ако за "лявото" в България все още има шанс да се възстанови, то за БСП, като партия, 99% от възможностите са изчерпани. Президентските избори ще бъдат последния лакмус за бъдещето на тази партия с над 120 годишна традиция в българския политически живот. За мое огромно съжаление и като ляв човек, и като историк, смятам, че това ще бъде краят на БСП, превръщайки партията от масова в парламентарно представена организация, с не повече от 28-30 народни представители, натискана от своята дясна сърцевина.
Дерзайте другари!
Изначало методиката се обърка. Не е виновен генерала, виновна е системата, начина на предлагане и още повече на избиране на кандидата в редиците на БСП. Редовите социалисти за пореден път бяха сериозно подведени, не знам колко ще е точно и грозно, ако кажа излъгани, но определено манипулирани, и то от собствените си "другари" от най-високо ниво.
Сами знаем, че днес Българската социалистическа партия има сигурни 450 хил. гласа. С подкрепата на доскорошните "леви сектанти", както ги наричаха АБВ социалистите, но днес стратегически партньори, биха увеличили подкрепата си до 700 хил. Другари, за да имаме шанс за победа или най-малкото за балотаж ще ни трябват поне 1 200 хил. гласа. Дано г-н генерала успее да превърне този пасив в актив, дано.
Ако за "лявото" в България все още има шанс да се възстанови, то за БСП, като партия, 99% от възможностите са изчерпани. Президентските избори ще бъдат последния лакмус за бъдещето на тази партия с над 120 годишна традиция в българския политически живот. За мое огромно съжаление и като ляв човек, и като историк, смятам, че това ще бъде краят на БСП, превръщайки партията от масова в парламентарно представена организация, с не повече от 28-30 народни представители, натискана от своята дясна сърцевина.
Дерзайте другари!
четвъртък, 4 август 2016 г.
Когато гр.Варна стана Сталин
Голяма част от старите варненци знаят, че града в определен период от времето си се е казвал Сталин, на името на съветския ръководител - Йосиф Висарионович Джугашвили. За съжаление младото поколение не е добре запознато с историята на собствения си град и подобен факт често му убягва, изброявайки старите имена на Морската ни столица. Вина в това отношение имат както родителите, така и учителите по история, но това е една друга тема на разговор.
Историческото събитие по преименуването на града се състои по повод 70-тата годишнина от рождението на Сталин. На събралото се множество ( ок.40 000 души ) на 20 декември 1949 г. в гр.Варна на пл."Независимост" е прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Само ден след като древният морски град получава името му, Сталин е обявен и за почетен гражданин. Но това не е всичко. Преглеждайки внимателно фондовете и архивните единици, свързани с дейността на околийските и окръжния комитет на Отечествения фронт ( ОФ ), разбираме, че има много любопитни мероприятия, които съпътстват всенародните чествания и празненства по рождението на Генералисимуса във Варна.
Изключително активни са самите варненци. Под идеята и ръководството на ОФ се събират 65 900 подписа за поздравителен адрес до Сталин ( общо подписите, които са събрани за целия окръг са 341 900 ), подготвен е подарък до ръководителя на СССР - кожена папка и албум със снимки от живота на отечественофронтовците на града и социалистическото строителство, в следващите няколко дни във всички квартали на гр.Сталин са проведени тържествени събрания с доклади и литературна част, посетени от 7 360 души. Проведен е и младежки крос под лозунга "Привет на другаря Сталин", в който са се включили 7 200 младежи.
В целият окръг текат тържества. Проведени са общо 387 тържествени събрания с над 57 000 посетители, на които се е говорило за дейността и живота на Сталин. Освен митингът във Варна, такива са се провели и в Толбухин и Тервел с над 25 000 души. Отечественият фронт организира 98 колективни четения на статии от и за Сталин, като заедно с това са проведени и 241 кръжока за изучаването на биографията му.
За някой това може и да се стори напълно излишна информация, дори да се сметне, че е пропагандистка, но определено смятам, че е по-добре да знаеш и да си информиран, отколкото обратното. Историята е такава, каквато е, и никой не трябва да я изменя или да злоупотребява с нея, с цел лична и/или партийна облага. Накрая, но не и на последно място, за да разбереш и осмислиш един или друг исторически период, трябва много добре да познаваш времето и хората, иначе рискуваш да изпаднеш в ситуация на т.нар. "нищо говорене" или както казва моят преподавател проф.Ахмед Садулов "Това е кафеджийски разговор".
Историческото събитие по преименуването на града се състои по повод 70-тата годишнина от рождението на Сталин. На събралото се множество ( ок.40 000 души ) на 20 декември 1949 г. в гр.Варна на пл."Независимост" е прочетено постановлението на Министерския съвет, с което градът вече се казвал Сталин. Само ден след като древният морски град получава името му, Сталин е обявен и за почетен гражданин. Но това не е всичко. Преглеждайки внимателно фондовете и архивните единици, свързани с дейността на околийските и окръжния комитет на Отечествения фронт ( ОФ ), разбираме, че има много любопитни мероприятия, които съпътстват всенародните чествания и празненства по рождението на Генералисимуса във Варна.
Изключително активни са самите варненци. Под идеята и ръководството на ОФ се събират 65 900 подписа за поздравителен адрес до Сталин ( общо подписите, които са събрани за целия окръг са 341 900 ), подготвен е подарък до ръководителя на СССР - кожена папка и албум със снимки от живота на отечественофронтовците на града и социалистическото строителство, в следващите няколко дни във всички квартали на гр.Сталин са проведени тържествени събрания с доклади и литературна част, посетени от 7 360 души. Проведен е и младежки крос под лозунга "Привет на другаря Сталин", в който са се включили 7 200 младежи.
В целият окръг текат тържества. Проведени са общо 387 тържествени събрания с над 57 000 посетители, на които се е говорило за дейността и живота на Сталин. Освен митингът във Варна, такива са се провели и в Толбухин и Тервел с над 25 000 души. Отечественият фронт организира 98 колективни четения на статии от и за Сталин, като заедно с това са проведени и 241 кръжока за изучаването на биографията му.
За някой това може и да се стори напълно излишна информация, дори да се сметне, че е пропагандистка, но определено смятам, че е по-добре да знаеш и да си информиран, отколкото обратното. Историята е такава, каквато е, и никой не трябва да я изменя или да злоупотребява с нея, с цел лична и/или партийна облага. Накрая, но не и на последно място, за да разбереш и осмислиш един или друг исторически период, трябва много добре да познаваш времето и хората, иначе рискуваш да изпаднеш в ситуация на т.нар. "нищо говорене" или както казва моят преподавател проф.Ахмед Садулов "Това е кафеджийски разговор".
Абонамент за:
Публикации (Atom)