Още в самия край на Втората световна
война България е включена в Съветската сфера на влияние. От този момент нататък
до крахът на комунистическата система страната ще бъде най-верният партньор и
сателит на Москва. Скоро след подписването на Парижките мирни договори (10
февруари 1947 г., за България в сила от 15 септември 1947 г.) последва
двустранен Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между Народна
република България и Съюза на съветските социалистически републики, парафиран
на 18 март 1948 г. Именно в този документ, в чл.5, за първи път след войната се
споменава за отношенията между двете държави в областта на културата: „...ще развиват и укрепват икономическите и
КУЛТУРНИ (курсивът мой) връзки...”[i]
По повод една година от подписването
на по-горе споменатия договор Панайот Куцаров, председател на
Българо-съветското дружество (БСД) в гр.Варна, в свой материал, озаглавен „Една
година българо-съветски договор за приятелство, сътрудничество и
взаимопомощ”, във връзка с културния обмен между България и Съветския съюз
заявява, че „СССР ни дава по всевъзможни
начини своята наука и социалистически опит...Филмите, картините, изложбите
оставят неугасими впечатления у приятелите на СССР и у всички културни дейци у
нас...В това идейно-духовно единение на народите ни е ЗАЛОГА ЗА ВСЕСТРАННОТО
РАЗВИТИЕ ПО ПЪТЯ НА СОЦИАЛИЗМА И ПО-НАТАТЪК КЪМ КОМУНИЗМА.”[ii]
Ясно проличава пропагандният характер на анализа на резултатите от договора
между Народна република България (НРБ) и СССР, постигнати само за една година.
Текста е в унисон с партийно-държавната политика за вярност, преклонение и
възхищение към Съветския съюз и Йосиф Висарионович (Сталин). Тази риторика и
поведение е изключително силна и показна в периода от края на 40-те до средата
на 50-те години на XX в. в България.
Тази свръхобвързаност и зависимост между двете държави, най-вече за НРБ, се
проявява във всички сфери на обществено-политическия и икономическия живот на
хората. Въпреки това, тази ситуация спомага за динамичното развитие на
културните отношения между България и Съветския съюз, като важно място в тези
връзки заема гр.Варна (от декември 1949 г. до октомври 1956 г. гр.Сталин)[iii].
В настоящата статия ще се опитам да
представя вкратце отношенията между НРБ и СССР и влиянието на Москва в областта
на културата през първата една година на гр.Варна, носещ името Сталин.
* * *
През декември 1949 г. Йосиф
Висарионович навършва 70 години. В цяла НРБ тече усилена и ентусиазирана
подготовка по отбелязване рождения ден на Генералисимуса. Особен е акцентът в
град Варна. По инициатива на индустриалните работници на морския град и с
решения на Варненския градски народен съвет и на Президиума на ВНС гр.Варна е
преименуван на Сталин[iv].
Безспорно това е първата значима проява на вярност и преклонение пред Съветския
съюз и неговия ръководител Йосиф Висарионович на варненци след 9.09.1944 г.
Историята ще бъде за пореден път свидетел на иронията на съдбата. Само след
шест години този култ към личността на Сталин ще бъде развенчан, а верните
последователи на Бащата на народите ще се отрекат от него. Първото показно
действие в защита на генералната линия на Партията сталинци ще извършат след
шест месеца след Априлския пленум на БКП (2-6 април 1956 г.), връщайки старото
име на града си – Варна. Клио е била и ще бъде свидетел на подобни явления, на
кълнящи се във вярност, а в следващия миг първи опозиционери, на приятели,
които обикновено се оказват и най-кръвожадните врагове.
Още в първия ден на 1950 г. сталинци
откриват IV художествена изложба в чест на Сталин. По думите на
Георги Аврамов, представител на ВГНС, художниците имат „правилна ориентация”[v].
Сред отличилите се от общо 31 творци е Христо Боев със скулптурата си „Сталин –
наше знаме”[vi].
Ярко личи политико-идеологическата линия, заемана от БКП, акцентира и се стимулира
т.нар. „правилен път” в областта на изобразителното и приложно изкуство. Тази
изложба е своеобразно препотвърждение на действията на варненци от декември
1949 г. Демонстрираният култ към личността от една страна е израз на почит към
Сталин, но от друга е и символ на поетия „верен” път на НРБ, в частност
жителите на гр.Сталин, след 9.09.1944 г.
Следващите месеци на 1950 г. в
културно отношение ще бъдат посветени основно на българо-съветските връзки в
областта на филмовото и театрално изкуство. Така на 19 ануари за първи път на
сцената на Варненския народен театър се играе съветската пиеса „Московски
характер” от съветския драматичен писател Анатолий
Софронов[vii].
Постановката разкрива новата съветска действителност, която, както се отбелязва
в статията на в. „Народно дело”„...съвсем
не е чужда и на нас”[viii].
В началото на февруари с.г. в кино
„Република” започва излъчването на съветския игрален филм „Сталинградската
битка”, описан в обявата за кинопрожекции като „Тържество на сталиновата стратегия и тактика”[ix]. Съветския кинопарад в гр.Сталин
продължава и през месец май, когато е открита и Седмица на съветския филм (21
май 1950 г.). Фестивалът е открит с филма „Падането на Берлин” (1-ва и 2-ра
серия). Произведението е окачествено
като „...високохудожествен и възпитателен
филм”[x].
В края на годината, през месец
септември, от 18-ти до 27-ми, като част от Месеца на съветската култура и
българо-съветска дружба[xi],
се провежда кинофестивал на Съветското киноизкуство. Прожектират се множество
художествени, документални и научнопопулярни филми, сред които:
„Сталинградската битка”, „Падането на Берлин” (двете части), „Кубански казаци”,
„Среща на Елба”, излъчен в Морско казино гр.Сталин, „Заговорът на обречените”[xii].
Паралелно с филмовите прожекциите са организирани и две киноизложби[xiii].
Впечатление прави високата посещаемост, която според Отчета за дейността на
БСД-Сталин за периода 1 ануари – 31 декември 1950 г. е 92 300 човека[xiv].
На 3 октомври 1950 г. гости на гр.Сталин
и Народния театър са гастрольорите на Академичния „Большой театър” Панталеймон
Норцов, народен артист на РСФСР и Виталий Килчевски – заслужил артист на РСФСР.
Те вземат участие в изнесената пред сталинска публика опера „Евгений Онегин.”
Съветките гости са посрещнати и приветствани от партийният елит на морския
град, а публиката няколко пъти вика на бис творците със скандирания „Сталин!
Сталин! Сталин!”[xv]
Средата на месец декември 1950 г. в
морския град отваря врати и специална книжарница за съветска литература. Според
информацията, дадена от Книжарница на БКП-Сталин, в новата придобивка на града
може да се намери „...богат избор на
марксическа, художествена, научна, техническа, детска и юношеска литература...”[xvi]
Наред с изложбите, фестивалите,
съборите и театрално-оперните събития в гр.Сталин се организират 58 курса по
руски език с 1415 курсисти[xvii].
Те, както и по-голямата част от по-горе изброените събития са дело на БСД в
града, подкрепени от Отечествения фронт, със санкцията на БКП. Всички
мероприятия в този кратък период са главно с пропагандна цел, насочени към
нерушимата дружба между НРБ и СССР. Първата година на гр.Варна с новото си име
е посветена на Сталин, неговият политически и военен гений, както и на новата
съветска действителност. Споменът за войната е все още пресен, а самочувствието
и популярността на Генералисимуса в пъти по-големи от преди това. Културата е
използвана като метод за влияние сред обикновения, трудещ се човек, който
трябва да бъде „възпитан” по съветски. Езикът на Пушкин е умело използван като
начин за сближение със съветския човек, който трябва да бъде колкото се може
по-добре опознат и да служи за пример на всички в България. Окръжният Събор на
българо-съветските дружества, проведен на 24 и 25 септември 1950 г. е възможно
най-добрата демонстрация на тази вярност към СССР и единение със съветския
народ.
[i] Договор за дружба,
сътрудничество и взаимопомощ между Народна република България и Съюза на
съветските социалистически републики, Българо-съветски отношения и връзки.
Документи и материали, Т. 2, септември 1944 – декември 1958, С., 1981, с.304
[ii]
ДА-Варна, ф.18, оп.5, а.е.
19, л.11
[iii]
Вж. Кулиш, С. Как отечественофронтовците от Варненски окръг отбелязаха
70-тата годишнина на Сталин. – История, Volume
25, Number 1, 2017,
33-38.
[iv] Пак там, с.34
[v] „Откриването на Четвъртата
художествена изложба в чест на другаря Сталин”, „Народно дело”,
бр.1669/ 3.01.1950 г.
[vi] Пак там
[vii] „Московски характер на сцената
на Народния театър в гр.Сталин”, „Народно
дело”,
бр.1682/
19.01.1950 г.
[viii] Пак там
[ix] „Народно дело”, бр.1696/ 04.02.1950 г.
[x] „Сталинско знаме”, бр.60/ 20 май 1950 г. и „Сталинско знаме”, бр.62/ 23 май 1950 г. Вестник „Сталинско знаме”
е наследник на в. „Народно дело”. Печатният орган на БКП и ГНС в гр.Сталин е
преименуван с решение на бюрото на ОК на БКП-Сталин и съгласувано със
секретариата на ЦК на БКП от 9 март 1950 г. Брой 1-ви на вестника излиза на 12
март с.г.
[xi] Месецът на съветската култура и
българо-съветска дружба в България е традиция, положила началото си през 1949
г. Първият подобен месец е проведен от 20 май до 20 юни. (Из нота на
посолството на НРБ в СССР до министерството на външните работи на СССР относно
провеждане в НРБ на месец на съветската култура и българо-съветска дружба,
Българо-съветски отношения 1948-1970. Документи и материали, ПАРТИЗДАТ, С.,
1974, с.35-36)
[xii] „Успехът на фестивала на
съветския филм”, „Сталинско знаме”,
бр.177/ 1 октомври 1950 г.
[xiii] ДА-Варна, ф.18, оп.2, а.е.1,
л.106
[xiv] Пак там
[xv] „Участие на гастрольорите на
Академичниа „Большой театър в „Евгений Онегин”, „Сталинско знаме”, бр. 179/ 4 октомври 1950 г.
[xvi] „Сталинско знаме”, бр.240/ 14 декември 1950 г.
