сряда, 23 август 2017 г.

ТУКА Е ТАКА, ИЛИ ЗАЩО НЕ ИСКАМЕ ПРОМЯНА!

България и българският народ имат дълга и богата история. Държавата ни разполага с уникална природа, а геополитическото и положение е повече от стратегическо. И все пак сме зле, както обикновено казваме. Защо? Всеки има свое обяснение и смята своето за меродавно, но в свободна държава, за каквато уж се смята вече България, мога да изразя мнение, а да го хареса или опровергае - всеки има право.
На първо място бих поставил комплекса български. От 1396 г. насам българинът е мачкан, той е страдалец, всички са срещу него, но видиш ли той е най-праведния, България и българите са в центъра на световната конспирация и т.н. и т.н. Всичко това служи като оправдание за днешните несгоди на държавата. Да, но НЕ! Не са ни виновни османските султани, консерваторите или либералите, нито партийните дейци на БКП! Виновни сме си ние, че се опитваме да се изкарваме непрекъснато жертви на миналото си, без да имаме желание да променим настоящето и бъдещето си. Обичаме да живеем със скелетите от гардероба на историята ни!
На второ място бих поставил отношението ни към политиката и политиците. Обичаме да ни лъжат по време на избори, приятно ни е, че все пак някой ни забелязва, че има внимание. Това е свързано с по-горе казаното, но разликата идва след изборите. Привържениците на спечелилите смятат своите за безгрешни, а загубилите, т.нар. опозиция, вряка, че само те знаят и могат да управляват, всички други са далавераджии, лъжци и т.н. Но, когато палачинката се обърне, ролите се разменят. Така вече повече от 25 години. Движение напред няма, няма и да има!
Накрая, но не и на последно място, ще изтъкна чудното чувство на българина, че само той е праведен, а другите НЕ. Видиш ли, как той си гледа съвестно работата, не нарушава законите, ама другите - те са грешни. Цъкаме с език и коментираме когато някой пресича на червена светлина на светофара и само след 5 минути прибягваме на някоя(в най-добрия случай) пешеходна пътека на червено. Обвиняваме всички, че са корумпирани, но не отказваме някоя друга почерпка, ей така, за услугата. Мръщим се, че по улиците било мръсно, но бързаме да се отървем от фаса от цигарата или хартийката от закуската на нерегламентираните за това места, оправдавайки се, че нямало кошчета.
Уважаеми сънародници, не ние виновен никой, а самите ние. Кога ще се оправим ли? Когато сами поискаме! Промяната започва от самите нас! Оправданието "Така правят другите" го казвате Вие, но и ТЕ за Вас. Каква е рецептата ли? Това е ЛИЧНИЯТ ПРИМЕР!