За идеите, изборите и страхът!

Уважаеми другари,
Винаги когато наближат избори емоциите в Българската социалистическа партия вземат връх, особено във Варна. Но обикновено се оказват твърде лош съветник...
Прагматичното и далновидно поведение, не търсещо "врага с партиен билет", ако не друго, то би спомогнало поне да прикрие недостатъците.
БСП и лявото нямат нужда от нов Трайчо Костовки процес, както и от излишна злоба или може би завист!?!
Стройте мостове, а не изграждайте стени между Вас и своите членове и симпатизанти. Колелото на историята се върти!
Пожелавам успех на лявата идея на следващите избори, като искрено се надявам неин изразител да бъде и БСП!

НАЛЯВО ОТ ДЯСНОТО ИЛИ НАДЯСНО ОТ ЛЯВОТО?

Бялата зима, завладяла България през последните дни, повдига политическите страсти в нашата страна, нажежавайки ги до код червено. Наближаващите парламентарни избори са важни както за т.нар. „десница”, така и за т.нар. „левица”, но особено за българския народ. Докато вдясно и при националистите, които получиха високо доверие на последните избори, картината е на деветдесет процента ясна, то в лявото политическо пространство все още пейзажът не е. Водещият фактор БСП, ще има най-тежката задача – да се позиционира възможно най-точно в обстановката и да заяви най-накрая партия защитник на олигархията или на работническата класа е. Всичко това ясно ще си проличи във времето до изборите, чрез нейните вербални послания, но най-вече чрез нейните действия, които ще бъдат резултат от:

Първо, конгреса на партията, който ще промени Устава на организацията. Ще радикализира социалистическата партия, ще я въведе в ред, поне от документална гледна точка, или ще я превърне в лидерска партия, чийто сигнали кристализират в последно време.

Второ, листите с кандидат-народните представители по избирателните райони. Този път няма да бъдат важни и ключови водачите, а всички избраници. Стари муцуни, милионери и партийни апаратчици, поставени дори и в края на листата, ще отблъснат левите и колебаещи се българи. Но, новите и млади лица, последователи на „старите”, също няма да променят вота на сънародниците ни. Надявам се да видя млади, хора професионалисти, истински леви и некомпрометирани лица. Другото ще прилича на народния израз: „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия”.

Трето, предизборните слова на БСП. Ще бъдат ли ясни и недвусмислени, истински леви или популистки, захаросани, обслужващи de facto слоеве от българското общество, некореспондиращи с прилягащата на лява партия същност.

Ще завърша с цитат от Библията, надявайки се здравият разум в Българската социалистическа партия да надделее, а не здравите сили. И не защото съм особено загрижен за тази партия, а защото смятам, че само с истинска лява партия в България, нашата страна би имала бъдеще.

„В многото говорене грехът е неизбежен.” - Пр.10:19

За много години!

Най-трудното за един държавен организъм е да създаде и поддържа средна класа, чийто преобладаващ качествен състав да е от интелектуалци! Днес в България НЯМА средна класа, а интелектуалците са изолирани или по-скоро са се самоизолирали от активното общество, което ги смята за сноби, за архаичен вид. Пожелавам си през 2017 г. да направим първата стъпка за създаване на тази т.нар. "средна класа", а за интелектуалците..., да е живот и здраве, ще си го пожелая за 2020 г.!

НЕ НА ИСТОРИЯТА/ NO HISTORY

Преди броени дни парламентът прие на първо четене законопроект за промяна на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Действително това не е най-важната тема за България днес, но както гласи една китайска мъдрост: "Преодолявай трудностите, докато са малки". Учудвам се как това безумие може дори да влезе в дневния ред на НС. Надявам се здравите сили и разум да надделеят, докато е време. Това е елементарен, глупав и жалък опит за скъсване с миналото ни. Всъщност, той бе започнат още в началото на 90-те години с публичната и ефектна акция по свалянето на петолъчката от Партийния дом, последвана от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в центъра на София.
Двадесет и пет години по-късно нито в Министерски съвет заседават по-умни глави, нито България стана по-добро място за живеене, въпреки, че тоталитарният режим на БКП падна. Условните предимства на т.нар. "демокрация" съвсем не успяха да ни убедят, че днес, в началото на XXI век, живеем по-добре, отколкото през 60-те или 70-те години на XX в., примерно. Разбирайки свободата като свободия, залитаме от една крайност в друга. Съзнателното и целенасочено заличаването на един или друг исторически период от историята на един народ вещае той да се повтори. Нещо повече. Грешките, допуснати в миналото могат да се повторят и то с още по-голяма сила и да нанесат много по-мащабни поражения на самата държава и общество. Всеки един момент от нашата история си има точно определено място, роля и значение. Периода от 9.IX.1944 г. до 10.X.1989 г. е също толкова важен и трябва да се изучава, колкото и управлението на кановете и царете ни от Първото и Второто българско царство. Събитията в историята са логически и смислово свързани помежду си, а не са еднократни актове, или низ от дати!
Обявявайки т.нар. "комунистически режим" в България за престъпен днес, питам се аз, как ли бъдещите "реформатори" и политически люде ще нарекат периода от 90-те години до ден днешен? Страхувам се дори и да си помисля.
Да, аз не съм бил и не съм комунист, но..., ако тази гавра с историята ни продължи, може и да стана. Надявам се, разбирате иронията ми.

СОЦИАЛНА ДЪРЖАВА ИЛИ СОЛИДАРНО ОБЩЕСТВО?

„На всекиго, според приноса (заслуженото), на нуждаещия се – според потребностите”

                                                                               Методи Шаманов

Първата аналогия, която правим, чуейки думите „социален”, „социална”, обикновено е социализъм, комунизъм и по-рядко националсоциализъм. Това е нормално, предвид времето, в което живеем, т.е. непосредствената близост до периода, в който тези идеологии са били част от нашия живот, или този на нашите роднини. Социална държава не значи комунизъм!

Съвременните примери за социални държави са Дания, Швеция, Норвегия, Финландия. Това са страни, които се доближават възможно най-много до това определение, изпълващи в максимален обем смисъла на думи като „законност”, „справедливост” и „солидарност”, а равенството е в смисъл на равнопоставеност, а не на уеднаквяване на личностите! Подобен тип държавен механизъм не допуска наличието на бедни хора и защитава техния труд.

Солидарното общество, което липсва в България, е изграждащ елемент на социалната държава. От своя страна, обществото е изградено от отделни личности, всяка от които с определени качества, възможности и достойнства. В този ред на мисли и по пътя на логиката, изграждането на солидарно общество зависи от самите личности, т.е. от НАС! Промяната, за която се говори ежедневно, и то във всички сфери, тази, която я искаме всички и я чакаме постоянно, всъщност зависи от промяната, която трябва да направим вътре в нас, със себе си!

Максимата, която извежда Методи Шаманов – „На всекиго, според приноса (заслуженото), на нуждаещия се – според потребностите”, е възможно най-точната, определяща същността на социалната държава, като механизъм и функции. Държавата е организъм, управляван от хора, а не от нечувани и невиждани сили. Следователно държавата трябва да осигури условия за създаване на солидарно общество. А щом държавата е управлявана от хора, т.е. от нас, а обществото е съвкупност от хора, личности, т.е. пак от нас, означава, че социалната държава и солидарното общество зависи от НАС!!!

ИЗБОР ЗА ПРОМЯНА ИЛИ ПРОМЕНЯМЕ ИЗБОРА?

Първият тур на президентските избори премина спокойно, но с гръмогласен финал. Неочаквано очаквания резултат е факт. Желанието за промяна и то на всяка цена, без значение накъде, е постигнат.

Първият сигнал, който дават резултатите от президентския вот са ясни – народа казва „не харесваме това статукво и искаме промяна”, „искаме различна, нова СИСТЕМА”. Вярно е, че този тип избори са 90% са за личности, но добре знаем, че българина робува все още на партийното гласуване и не може/не иска да се отърве от него.

На второ четене, ако се задълбочим в първичните резултати ще видим, че: няма как ГЕРБ да получат повече гласове с този крайно слаб кандидат. Друг е въпроса дали това е целенасочено и търсено като ефект, или не. Господин Радев ( Инициативен комитет, подчертавам ) получи гласовете на БСП, но и тези на гневните вдясно, тъй като те не припознаха нито един кандидат от така предложените. Социалистическата партия направи, най-вероятно, всичко възможно и показа максимална мобилизация, което с помощта на широка коалиционна подкрепа, успя да нанесе удар на ГЕРБ и най-вече удар върху егото на г-н Бойко Борисов. Но определено тази победа на I-ви тур не е основно дело на БСП, факт, който от Позитано навярно разбраха. Разликата между двамата основни кандидати е едва 3,7%, което прави преднината на генерал Радев крехка. Допълнително, тя се разклати още в изборната нощ, когато от ДПС декларираха подкрепа за „левия” кандидат – поредното подливане на вода от страна на тази партия на социалистите.

Единственият, реален и сигурен победител са т.нар. обединение патриоти, които погалиха слуха на обикновения българин и засвириха на националистическата струна. Този вот е еднозначен – „искаме България за българите, като не ме интересува какво друго ми обещават”. Бежанската криза и националната сигурност бяха основните мотиви, които доведоха тези хора до урните.

Така създалата се ситуация има голяма вероятност да е поредния театър на управляващите, с който министър-председателя иска да заяви „Тръгвам си за да остана”. Темата с оставката още преди 6-ти ноември се прокрадна по медиите, а г-н Борисов бе убеден в словата си. Всички знаем, че местните избори, на първо място и след това парламентарните, са най-важните за една партия, президентските са по-скоро една демонстрация на сила, престиж. Все още ГЕРБ има сериозно присъствие в местната и национална власт, което означава, че при едни предсрочни избори за НС процентното съотношение между ГЕРБ и БСП няма да е същото, както и това между БСП и патриотичните сили. Реалната власт е в местното самоуправление и правителството! Ако мога да си послужа с футболни термини ще кажа следното: едно е да си спечелил Шампионска лига и Лига Европа, друго е да се бориш за спечелване  на Купата на България!

Та така. Думи за предсрочни избори, крещящо слаб кандидат на ГЕРБ, кандидата на БСП печели I-ви тур ( евентуално и на II-ри ), „патриотите” набират скорост, референдум, бежанска криза, идващата зима, все мини части от един голям политически пъзел, който ще се подреди, къде с наше действие, т.е. на гражданите, къде не. Всичко това ме кара да си мисля, че тези президентски избори са една част от голяма подредба и преразпределение на силите в страната, в полза на нечии партийни централи и олигархични кръгове, но отново за сметка на всички нас.

Не знам дали е така, но като историк съм длъжен да не вярвам на никога и да се съмнявам във всичко!

„НАЦИОНАЛНИТЕ” НИ ПОЛИТИЦИ КАТО ЕДИН ХРИСТОФОР БЕЛОКРОВСКИЙ

В последно време забелязвам една тенденция, която води началото си от 1989 г., но през последните 10 години е особено изразителна, млади момичета и момчета, били веднъж в Парламента, да се смятат за национални политици, та дори се титулуват „държавници”. Люде, които забравят откъде са тръгнали, с чия помощ и на каква цена са достигнали до „жълтите павета”. Рядко се вглеждаме в техните автобиографии, личните и на семействата им, и сякаш пътуващи в мъгла ги възприемаме като някаква даденост. 

Повечето от тези младежи са типичните Христофоровци, получили шанс в живота, но бързо забравили потеклото си. За всичките тези 27 г. България не успя да изгради основите на нова политическа класа. Преформатирана през 1944 г. и на няколко пъти редактирана в периода от 1948 – 1989 г., влизайки в Новото време, наречено по някаква причина „Демокрация”, нашата страна не допусна да покълнат здравите зърна, а поливаше всички всевъзможни политически плевели, довяни от Изток и от Запад, от Север или от Юг. Страхът от можещият и честният човек е огромен, особено в очите на лукавия, безпринципния и бездушен човек. Добавяйки към всичко това и финикийските знаци, веруюто на „новите държавници”, съвременният обществено-политически пейзаж е вече пълен. 

Тези, така наричащи себе си „национални” политици, смятащи се за всевластни и значими само и само защото са потъркали няколко пъти коридорите на Народното събрание с маркови обувки или позабърсали банките на Парламента с костюмите си на Armani, вирят високо нос и създават класа, политическа класа! Хора, които трудно овладяват структурите си от избирателните райони, от които идват, чертаещи повече разделителни линии, такива, които искат да бъдат елит, но нито имат възможностите, нито капацитета. И да, превръщат се в очите на обикновените хора в една политическа карикатура, която всеки ден им се блещи я от телевизора, я по митинги, я „елитарният” и наставнически глас звучи от радиостанциите, наблягайки колко велики са те и колко низши са всички останали. 

Историята е свидетел на много такива театрални представления, но винаги накрая, рано или късно пада завесата на сцената и следват или бурни аплодисменти, или постановката е освиркана и в следващия миг – забравена. Ето това е важно да се знае и има предвид. И нека всеки, помислил се за елит да не поставя себе си в началото на Историята, защото ще бъде жертва на собственото си его и отмъщението и презрението на собствения си народ. 

• Христофор Белокровский - герой от разказа "Пази, боже, сляпо да прогледа" на Алеко Константинов