събота, 26 ноември 2016 г.

НЕ НА ИСТОРИЯТА/ NO HISTORY

Преди броени дни парламентът прие на първо четене законопроект за промяна на Закона за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. Действително това не е най-важната тема за България днес, но както гласи една китайска мъдрост: "Преодолявай трудностите, докато са малки". Учудвам се как това безумие може дори да влезе в дневния ред на НС. Надявам се здравите сили и разум да надделеят, докато е време. Това е елементарен, глупав и жалък опит за скъсване с миналото ни. Всъщност, той бе започнат още в началото на 90-те години с публичната и ефектна акция по свалянето на петолъчката от Партийния дом, последвана от разрушаването на мавзолея на Георги Димитров в центъра на София.
Двадесет и пет години по-късно нито в Министерски съвет заседават по-умни глави, нито България стана по-добро място за живеене, въпреки, че тоталитарният режим на БКП падна. Условните предимства на т.нар. "демокрация" съвсем не успяха да ни убедят, че днес, в началото на XXI век, живеем по-добре, отколкото през 60-те или 70-те години на XX в., примерно. Разбирайки свободата като свободия, залитаме от една крайност в друга. Съзнателното и целенасочено заличаването на един или друг исторически период от историята на един народ вещае той да се повтори. Нещо повече. Грешките, допуснати в миналото могат да се повторят и то с още по-голяма сила и да нанесат много по-мащабни поражения на самата държава и общество. Всеки един момент от нашата история си има точно определено място, роля и значение. Периода от 9.IX.1944 г. до 10.X.1989 г. е също толкова важен и трябва да се изучава, колкото и управлението на кановете и царете ни от Първото и Второто българско царство. Събитията в историята са логически и смислово свързани помежду си, а не са еднократни актове, или низ от дати!
Обявявайки т.нар. "комунистически режим" в България за престъпен днес, питам се аз, как ли бъдещите "реформатори" и политически люде ще нарекат периода от 90-те години до ден днешен? Страхувам се дори и да си помисля.
Да, аз не съм бил и не съм комунист, но..., ако тази гавра с историята ни продължи, може и да стана. Надявам се, разбирате иронията ми.

Няма коментари:

Публикуване на коментар