Първият тур на
президентските избори премина спокойно, но с гръмогласен финал. Неочаквано очаквания
резултат е факт. Желанието за промяна и то на всяка цена, без значение накъде,
е постигнат.
Първият сигнал, който
дават резултатите от президентския вот са ясни – народа казва „не харесваме
това статукво и искаме промяна”, „искаме различна, нова СИСТЕМА”. Вярно е, че
този тип избори са 90% са за личности, но добре знаем, че българина робува все
още на партийното гласуване и не може/не иска да се отърве от него.
На второ четене, ако се
задълбочим в първичните резултати ще видим, че: няма как ГЕРБ да получат повече
гласове с този крайно слаб кандидат. Друг е въпроса дали това е целенасочено и
търсено като ефект, или не. Господин Радев ( Инициативен комитет, подчертавам )
получи гласовете на БСП, но и тези на гневните вдясно, тъй като те не
припознаха нито един кандидат от така предложените. Социалистическата партия
направи, най-вероятно, всичко възможно и показа максимална мобилизация, което с
помощта на широка коалиционна подкрепа, успя да нанесе удар на ГЕРБ и най-вече
удар върху егото на г-н Бойко Борисов. Но определено тази победа на I-ви тур не е основно дело на БСП,
факт, който от Позитано навярно разбраха. Разликата между двамата основни
кандидати е едва 3,7%, което прави преднината на генерал Радев крехка. Допълнително,
тя се разклати още в изборната нощ, когато от ДПС декларираха подкрепа за „левия”
кандидат – поредното подливане на вода от страна на тази партия на
социалистите.
Единственият, реален и
сигурен победител са т.нар. обединение патриоти, които погалиха слуха на обикновения
българин и засвириха на националистическата струна. Този вот е еднозначен – „искаме
България за българите, като не ме интересува какво друго ми обещават”.
Бежанската криза и националната сигурност бяха основните мотиви, които доведоха
тези хора до урните.
Така създалата се
ситуация има голяма вероятност да е поредния театър на управляващите, с който
министър-председателя иска да заяви „Тръгвам си за да остана”. Темата с оставката
още преди 6-ти ноември се прокрадна по медиите, а г-н Борисов бе убеден в
словата си. Всички знаем, че местните избори, на първо място и след това
парламентарните, са най-важните за една партия, президентските са по-скоро една
демонстрация на сила, престиж. Все още ГЕРБ има сериозно присъствие в местната
и национална власт, което означава, че при едни предсрочни избори за НС
процентното съотношение между ГЕРБ и БСП няма да е същото, както и това между
БСП и патриотичните сили. Реалната власт е в местното самоуправление и
правителството! Ако мога да си послужа с футболни термини ще кажа следното: едно
е да си спечелил Шампионска лига и Лига Европа, друго е да се бориш за
спечелване на Купата на България!
Та така. Думи за предсрочни
избори, крещящо слаб кандидат на ГЕРБ, кандидата на БСП печели I-ви тур ( евентуално и на II-ри ), „патриотите” набират скорост,
референдум, бежанска криза, идващата зима, все мини части от един голям
политически пъзел, който ще се подреди, къде с наше действие, т.е. на гражданите,
къде не. Всичко това ме кара да си мисля, че тези президентски избори са една
част от голяма подредба и преразпределение на силите в страната, в полза на
нечии партийни централи и олигархични кръгове, но отново за сметка на всички
нас.
Не знам дали е така, но
като историк съм длъжен да не вярвам на никога и да се съмнявам във всичко!
Няма коментари:
Публикуване на коментар