Августовските жеги не подминаха и политиката. Страстите около президентските избори събудиха поредните партийни локални битчици, личните дребнави, лишени от смисъл борби. За съжаление в този водовъртеж попадат всички партии, до една, без изключение. Едва ли мога, а и нямам това право, да обобщавам, да бъда точката на изречението, но ще си позволя да констатирам.
Идеи, идеология, принципи, прекрасни думи, които зазвучават като камбанен звън, подсещащи бедния избирател, че идват поредните избори. За жалост тези слова приличат на една мъгла, постила се при нужда, после се вдигне и ни следа от нея, и така...до следващия път.
Дебатите по въпроси като идеология, политики от години се активизират само и единствено когато наближат избори или важен партиен форум. Предполагам, че това важи за всички политически партии, но за БСП това е факт. Е, ние сме различни, партия с традиции?!? Активността на партийните членове се повишава именно тогава. Салоните на централите и клубовете се изпълват, дават се компетентни мнения, валят обвинения, изтъква се личният принос през годините, и разбира се се мишкува, лицемерничи, с цел някой келепир за днес или утре. И изведнъж какво се получава, личното измества общото, партийното. Под вдигнатите лозунги на "НИЕ", се крие едно голямо "АЗ", което като червей бавно, но сигурно прояжда сърцевината на плода, нанасяйки необратими процеси, и после...изгнива. Верният партиен член, сякаш опериран от здрав разум и зрение, започва да повтаря и защитава всичко онова, изречено от партийния водач, първенеца, стоящ в неговото съзнание като възможно най-праведния. Е, да, историята познава подобни времена, подобни системи, но те останаха в едно друго време, в един друг век, при едни други реалности. Искаш промяна - промени съзнанието си! Докато изповядваш мислене от средата на XX в., няма как трезво и актуално да разсъждаваш в началото на XXI-ви.
Накрая ще си позволя да цитирам прабаба ми, която казваше: "Не ме яд когато ме ритне турски ботуш, а български цървул".
Няма коментари:
Публикуване на коментар