Очакванията на всички, че след 17 август и заседанието на НС на БСП т.нар. "българска левица" ще се обедини около един кандидат за президент, поне според мен, не се случи. Още не бе приключило съвещанието и "братски" огън летеше към Позитано. Колкото положителни, толкова и отрицателни мнения се чуха по адрес на т.нар. "лява" кандидатура на ген.Радев. По-интересното е, че дебата, но вече с отрицателен знак върви непрестанно, вече 2-ри ден, и пак огънят е "братски". Само другарите от АБВ ясно и отчетливо заявиха подкрепата си за г-н Радев. Останалите все още се вълнуват, преживяват по своему решението на ръководството на БСП, но мълчат партизански. Повечето ще възкликнат: "Има време!". "Не, времето отдавна изтече!", бих поправил аз. Кандидатурата на почтения и добър професионалист, без съмнение, ген.Радев, създаде и продължава да създава повече разделителни линии в самото ляво политическо пространство, отколкото обединителни. Това е малкият проблем. Големият е, че щом Левицата, която го предлага и издига не успява да се обедини, как тази фигура да се превърне в нищожно малкото време, което остава до изборите, в обединителна за нацията. Не, няма да стане. И не го казвам със злоба или завист, а с болка.
Изначало методиката се обърка. Не е виновен генерала, виновна е системата, начина на предлагане и още повече на избиране на кандидата в редиците на БСП. Редовите социалисти за пореден път бяха сериозно подведени, не знам колко ще е точно и грозно, ако кажа излъгани, но определено манипулирани, и то от собствените си "другари" от най-високо ниво.
Сами знаем, че днес Българската социалистическа партия има сигурни 450 хил. гласа. С подкрепата на доскорошните "леви сектанти", както ги наричаха АБВ социалистите, но днес стратегически партньори, биха увеличили подкрепата си до 700 хил. Другари, за да имаме шанс за победа или най-малкото за балотаж ще ни трябват поне 1 200 хил. гласа. Дано г-н генерала успее да превърне този пасив в актив, дано.
Ако за "лявото" в България все още има шанс да се възстанови, то за БСП, като партия, 99% от възможностите са изчерпани. Президентските избори ще бъдат последния лакмус за бъдещето на тази партия с над 120 годишна традиция в българския политически живот. За мое огромно съжаление и като ляв човек, и като историк, смятам, че това ще бъде краят на БСП, превръщайки партията от масова в парламентарно представена организация, с не повече от 28-30 народни представители, натискана от своята дясна сърцевина.
Дерзайте другари!
Няма коментари:
Публикуване на коментар