За едни президентски избори

Остават малко повече от 2 месеца до президентските избори. Време, както много, така и малко. Политическите партии през последните няколко дни се активизираха и започнаха лека-полека да проговарят на тази тема. Вървят непрекъснати преговори и срещи на високо равнище, събрания и десетки номинации. Особена демонстрация на активност в тази насока се демонстрира от Българската социалистическа партия, особено що се отнася до низовите структури на Столетницата. Верните другари стриктно изпълняват повелите на ръководството, дебатират разгорещено, споделят искрени мнения и приемат подготовката за кампанията напълно сериозно, всъщност както приемат и самата партия. За голямо съжаление тези "верни" хора, които са и основната членска маса, са на преклонна възраст, но за сметка на това истински идеалисти, вярващи в БКП, а не в БСП. От другата страна стои висшето ръководство на партията, полагащо неимоверни усилия да разберат всички тези "верни", но от година на година строят стени, а не изграждат мостове, които да ги свързват. Наскоро чух едно определение за БСП. То е следното: "Ръководството на БСП е клиентелистко, а членската маса - идеалисти. А в другите партии и двете са клиентелисти, поради тази причина нямат и вътрешни конфликти." На пръв поглед звучи леко странно, но все повече започвам да си мисля, че има много вярно. Дано да греша!
Би било добре вече да  се знаят всичките кандидати, за да може да протече една нормална, в български условия, кампания за избора на президент. И да, не е рано! Проблема е, че тези предстоящи избори за държавен глава са изключително, за някои партии дори жизнено важни, най-вече за самите тях, отколкото за самата България. Съжалявам, че го казвам и предполагам, че ще си навлека гнева на много верни партийци. Всяка една партия заявява, че е национално отговорна, но получи ли реална власт, приоритетите рязко се променят.
На преминалата конференция на РПО на БСП "Одесос" подкрепих номинацията на един достоен партиец и човек Жан Виденов за президент и двама, също достойни хора за вицепрезидент - проф.Андрей Пантев и г-жа Станка Шопова. Те се доближават най-много до моето разбиране за това, какви хора трябва да застанат начело на президентската институция и каква политика трябва да води държавния глава и неговия екип. Гласувах за тях с ясното съзнание, че нито един няма да получи или по-скоро ще откаже доверието на висшето ръководство на БСП. Реално това е и начин за изразяване на несъгласие с водената вътрешнопартийна политика, начин на протест и ясен сигнал, че доверието в т.нар. "авторитети" е изчерпано!
Надявам се, че БСП и като цяло левицата, до колкото може да се обедини, ще се спре на възможно най-подходящия кандидат. Към момента обаче нямам повод да се надявам, че ще се избере фигура, която да достигне поне до балотаж.