Варна и българо-съветските културни отношения през първата година на града, носещ името на Йосиф Висарионович (Сталин) ( 1949-1950 г. )

Още в самия край на Втората световна война България е включена в Съветската сфера на влияние. От този момент нататък до крахът на комунистическата система страната ще бъде най-верният партньор и сателит на Москва. Скоро след подписването на Парижките мирни договори (10 февруари 1947 г., за България в сила от 15 септември 1947 г.) последва двустранен Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики, парафиран на 18 март 1948 г. Именно в този документ, в чл.5, за първи път след войната се споменава за отношенията между двете държави в областта на културата: „...ще развиват и укрепват икономическите и КУЛТУРНИ (курсивът мой) връзки...”[i]

            По повод една година от подписването на по-горе споменатия договор Панайот Куцаров, председател на Българо-съветското дружество (БСД) в гр.Варна, в свой материал, озаглавен „Една година българо-съветски договор за приятелство, сътрудничество и взаимопомощ”, във връзка с културния обмен между България и Съветския съюз заявява, че „СССР ни дава по всевъзможни начини своята наука и социалистически опит...Филмите, картините, изложбите оставят неугасими впечатления у приятелите на СССР и у всички културни дейци у нас...В това идейно-духовно единение на народите ни е ЗАЛОГА ЗА ВСЕСТРАННОТО РАЗВИТИЕ ПО ПЪТЯ НА СОЦИАЛИЗМА И ПО-НАТАТЪК КЪМ КОМУНИЗМА.”[ii] Ясно проличава пропагандният характер на анализа на резултатите от договора между Народна република България (НРБ) и СССР, постигнати само за една година. Текста е в унисон с партийно-държавната политика за вярност, преклонение и възхищение към Съветския съюз и Йосиф Висарионович (Сталин). Тази риторика и поведение е изключително силна и показна в периода от края на 40-те до средата на 50-те години на XX в. в България. Тази свръхобвързаност и зависимост между двете държави, най-вече за НРБ, се проявява във всички сфери на обществено-политическия и икономическия живот на хората. Въпреки това, тази ситуация спомага за динамичното развитие на културните отношения между България и Съветския съюз, като важно място в тези връзки заема гр.Варна (от декември 1949 г. до октомври 1956 г. гр.Сталин)[iii].

            В настоящата статия ще се опитам да представя вкратце отношенията между НРБ и СССР и влиянието на Москва в областта на културата през първата една година на гр.Варна, носещ името Сталин.

*   *   *

            През декември 1949 г. Йосиф Висарионович навършва 70 години. В цяла НРБ тече усилена и ентусиазирана подготовка по отбелязване рождения ден на Генералисимуса. Особен е акцентът в град Варна. По инициатива на индустриалните работници на морския град и с решения на Варненския градски народен съвет и на Президиума на ВНС гр.Варна е преименуван на Сталин[iv]. Безспорно това е първата значима проява на вярност и преклонение пред Съветския съюз и неговия ръководител Йосиф Висарионович на варненци след 9.09.1944 г. Историята ще бъде за пореден път свидетел на иронията на съдбата. Само след шест години този култ към личността на Сталин ще бъде развенчан, а верните последователи на Бащата на народите ще се отрекат от него. Първото показно действие в защита на генералната линия на Партията сталинци ще извършат след шест месеца след Априлския пленум на БКП (2-6 април 1956 г.), връщайки старото име на града си – Варна. Клио е била и ще бъде свидетел на подобни явления, на кълнящи се във вярност, а в следващия миг първи опозиционери, на приятели, които обикновено се оказват и най-кръвожадните врагове.

            Още в първия ден на 1950 г. сталинци откриват IV художествена изложба в чест на Сталин. По думите на Георги Аврамов, представител на ВГНС, художниците имат „правилна ориентация”[v]. Сред отличилите се от общо 31 творци е Христо Боев със скулптурата си „Сталин – наше знаме”[vi]. Ярко личи политико-идеологическата линия, заемана от БКП, акцентира и се стимулира т.нар. „правилен път” в областта на изобразителното и приложно изкуство. Тази изложба е своеобразно препотвърждение на действията на варненци от декември 1949 г. Демонстрираният култ към личността от една страна е израз на почит към Сталин, но от друга е и символ на поетия „верен” път на НРБ, в частност жителите на гр.Сталин, след 9.09.1944 г.

            Следващите месеци на 1950 г. в културно отношение ще бъдат посветени основно на българо-съветските връзки в областта на филмовото и театрално изкуство. Така на 19 ануари за първи път на сцената на Варненския народен театър се играе съветската пиеса „Московски характер” от съветския драматичен писател Анатолий

Софронов[vii]. Постановката разкрива новата съветска действителност, която, както се отбелязва в статията на в. „Народно дело”„...съвсем не е чужда и на нас”[viii].

            В началото на февруари с.г. в кино „Република” започва излъчването на съветския игрален филм „Сталинградската битка”, описан в обявата за кинопрожекции като „Тържество на сталиновата стратегия и тактика”[ix]. Съветския кинопарад в гр.Сталин продължава и през месец май, когато е открита и Седмица на съветския филм (21 май 1950 г.). Фестивалът е открит с филма „Падането на Берлин” (1-ва и 2-ра серия). Произведението е окачествено като „...високохудожествен и възпитателен филм”[x].

            В края на годината, през месец септември, от 18-ти до 27-ми, като част от Месеца на съветската култура и българо-съветска дружба[xi], се провежда кинофестивал на Съветското киноизкуство. Прожектират се множество художествени, документални и научнопопулярни филми, сред които: „Сталинградската битка”, „Падането на Берлин” (двете части), „Кубански казаци”, „Среща на Елба”, излъчен в Морско казино гр.Сталин, „Заговорът на обречените”[xii]. Паралелно с филмовите прожекциите са организирани и две киноизложби[xiii]. Впечатление прави високата посещаемост, която според Отчета за дейността на БСД-Сталин за периода 1 ануари – 31 декември 1950 г. е 92 300 човека[xiv].

             На 3 октомври 1950 г. гости на гр.Сталин и Народния театър са гастрольорите на Академичния „Большой театър” Панталеймон Норцов, народен артист на РСФСР и Виталий Килчевски – заслужил артист на РСФСР. Те вземат участие в изнесената пред сталинска публика опера „Евгений Онегин.” Съветките гости са посрещнати и приветствани от партийният елит на морския град, а публиката няколко пъти вика на бис творците със скандирания „Сталин! Сталин! Сталин!”[xv]

            Средата на месец декември 1950 г. в морския град отваря врати и специална книжарница за съветска литература. Според информацията, дадена от Книжарница на БКП-Сталин, в новата придобивка на града може да се намери „...богат избор на марксическа, художествена, научна, техническа, детска и юношеска литература...”[xvi]

            Наред с изложбите, фестивалите, съборите и театрално-оперните събития в гр.Сталин се организират 58 курса по руски език с 1415 курсисти[xvii]. Те, както и по-голямата част от по-горе изброените събития са дело на БСД в града, подкрепени от Отечествения фронт, със санкцията на БКП. Всички мероприятия в този кратък период са главно с пропагандна цел, насочени към нерушимата дружба между НРБ и СССР. Първата година на гр.Варна с новото си име е посветена на Сталин, неговият политически и военен гений, както и на новата съветска действителност. Споменът за войната е все още пресен, а самочувствието и популярността на Генералисимуса в пъти по-големи от преди това. Културата е използвана като метод за влияние сред обикновения, трудещ се човек, който трябва да бъде „възпитан” по съветски. Езикът на Пушкин е умело използван като начин за сближение със съветския човек, който трябва да бъде колкото се може по-добре опознат и да служи за пример на всички в България. Окръжният Събор на българо-съветските дружества, проведен на 24 и 25 септември 1950 г. е възможно най-добрата демонстрация на тази вярност към СССР и единение със съветския народ.

---

[i] Договор за дружба, сътрудничество и взаимопомощ между Народна република България и Съюза на съветските социалистически републики, Българо-съветски отношения и връзки. Документи и материали, Т. 2, септември 1944 – декември 1958, С., 1981, с.304

[ii] ДА-Варна, ф.18, оп.5, а.е. 19, л.11

[iii] Вж. Кулиш, С. Как отечественофронтовците от Варненски окръг отбелязаха 70-тата годишнина на Сталин. – История, Volume 25, Number 1, 2017, 33-38.

[iv] Пак там, с.34

[v] „Откриването на Четвъртата художествена изложба в чест на другаря Сталин”, „Народно дело”,

бр.1669/ 3.01.1950 г.

[vi] Пак там

[vii] „Московски характер на сцената на Народния театър в гр.Сталин”, „Народно дело”,

бр.1682/ 19.01.1950 г.

[viii] Пак там

[ix] „Народно дело”, бр.1696/ 04.02.1950 г.

[x] „Сталинско знаме”, бр.60/ 20 май 1950 г. и „Сталинско знаме”, бр.62/ 23 май 1950 г. Вестник „Сталинско знаме” е наследник на в. „Народно дело”. Печатният орган на БКП и ГНС в гр.Сталин е преименуван с решение на бюрото на ОК на БКП-Сталин и съгласувано със секретариата на ЦК на БКП от 9 март 1950 г. Брой 1-ви на вестника излиза на 12 март с.г.

[xi] Месецът на съветската култура и българо-съветска дружба в България е традиция, положила началото си през 1949 г. Първият подобен месец е проведен от 20 май до 20 юни. (Из нота на посолството на НРБ в СССР до министерството на външните работи на СССР относно провеждане в НРБ на месец на съветската култура и българо-съветска дружба, Българо-съветски отношения 1948-1970. Документи и материали, ПАРТИЗДАТ, С., 1974, с.35-36)

[xii] „Успехът на фестивала на съветския филм”, „Сталинско знаме”, бр.177/ 1 октомври 1950 г.

[xiii] ДА-Варна, ф.18, оп.2, а.е.1, л.106

[xiv] Пак там

[xv] „Участие на гастрольорите на Академичниа „Большой театър в „Евгений Онегин”, „Сталинско знаме”, бр. 179/ 4 октомври 1950 г.

[xvi] „Сталинско знаме”, бр.240/ 14 декември 1950 г.

[xvii] ДА-Варна, ф.18, оп.2, а.е.1, л.103-104

                                          Снимка: socbg.com 

Град Сталин и българо-съветските културни отношения през първата половина на 50-те г. на XX в

"През декември 1949 г. Сталин навършва 70 години. В цяла НРБ тече усилена и ентусиазирана подготовка по отбелязване рожденият ден на Генералисимуса. Особен е акцента в град Варна. По инициатива на индустриалните работници на морския град и с решения на Варненския градски народен съвет и на Президиума на ВНС гр.Варна е преименуван на Сталин . Безспорно това е първата значима проява на вярност и преклонение пред Съветския съюз и неговия ръководител Йосиф Висарионович на варненци след 9.09.1944 г. Историята ще бъде за пореден път свидетел на иронията на съдбата. Само след шест години този култ към личността на Сталин ще бъде развенчана, а верните последователи на Бащата на народите ще се отрекат от него. Първото показно действие в защита на генералната линия на Партията сталинци ще извършат само шест месеца след Априлския пленум на БКП (2-6 април 1956 г.), връщайки старото име на града си – Варна. Клио е била и ще бъде свидетел на подобни явления, на кълнящи се във вярност, а в следващият миг първи опозиционери, на приятели, които обикновено се оказват и най-кръвожадните врагове."

Част от следващата ми статия "Град Сталин и българо-съветските културни отношения през първата половина на 50-те г. на XX в."

Извини ме българско общество!

Изборите преминаха, а резултатите ясни. Тепърва предстоят задълбочени анализи, коментари и т.н. Правителство ще има, сформирано от ГЕРБ, БСП или някоя друга партия. Все едно. И държава ще има - спокойно. Но аз дължа едно голямо извинение на това наше българско общество. Извинявай мило общество, че:
1. Повярвах сляпо в желанието ти за промяна;
2. Повярвах на възможността поне веднъж да изневериш на себе си и да не запазиш статуквото;
3. Надцених възможностите ти;
Съжалявам те мило родно общество, че съпротивителните ти сили са се изчерпали и си принудено апатично и инертно да се движиш по стръмния път, водещ на никъде.
Съжалявам, но мисля, че имаме сериозен генетичен проблем с интелигентността, мое мило българско общество!
А Вие, избрани, назначени, купени, продадени или както искате се наричайте партийни представители в 44 ОНС, ще Ви помоля, ако не може да помогнете, поне не закопавайте още повече нашата страна! Знам, ще бъде трудно, тогава, когато човек се бори срещу своята природа, но все пак имам надежда, че ще успеете!

Спечелихме изборите, а доверието на хората?

Седемдесет и два часа преди изборния ден по всичко личи, че БСП ще спечели тези избори. За партийните членове това определено ще предизвика еуфория, а за партийната върхушка - наслада, която трябва да получи не само духовни измерения, но и материални. За левите по сърце и душа хора тази победа ще бъде поредното предизвикателство и изпитание на собствената им съвест. Ще възникне неимоверно у тях и въпросът: Дали пак ще се издъним?
Уважаеми приятели от Българската социалистическа партия, победата на едни избори не е обикновено и просто сумиране на брой гласове, то е печелене на доверие, доверие, което трябва да бъде оправдано. Това става единствено и само с честни, морални и  хора професионалисти в своята област, с ясни и точни послания, с изпълними обещания. Искрено се надявам добре да сте подбрали кадрите си и добре да сте си научили урока от историята!
Уважаеми граждани, по партийному - избиратели, възползвайте се от възможността да изберете личност от листите на партиите, а не овчешката да гласувате само с еди кой си номер! Крайно време е да увеличим този 1% достойни хора в парламента, който до момента ни дава последната капка надежда, че нещата в България може и да се оправят! Вярно е, че една птичка пролет не прави, но и без нея също няма да настъпи политическото "затопляне", което да размрази 25 годишните посинели ледове, сковали страната ни!  

Избори 2017: Печалба за партиите и загубата за народа

Едва два дни след началото на предизборната кампания за поредните парламентарни избори, но вече отляво и отдясно валят Програми на партии, пресконференции на политически лидери, обещания на килограм - за всичко. Този "дъжд", символ на жаждата за власт, ми се струва, че ще се превърне в потоп, който ще удави и последната надежда, останала в измъчения български народ.
Всички политически организации предлагат "алтернатива" на статуквото в различни области - в икономиката, в социалната сфера - убеждават ни в своята правда, но уви, насочена главно в материалното. Или това ги вълнува, или толкова си могат! Всички, до един, забравят най-ценното за една нация - човека и неговия духовен свят.
Уважаеми партийни представители, защото не мога да Ви нарека народни, нацията ни е на дъното на своето духовно развитие, на своето образование и възпитание! Главният проблем на нас, българите, е в ОБРАЗОВАНИЕТО - останалото е следствие! Всички политики, които се предлагат в тази област са краткосрочни - една до четири години. Няма КОНЦЕПЦИЯ, а само козметични промени, един отличен макиаж!!!
Семената на нихилизма към държавата и омразата между хората, които бяха посадени преди 20 г. вече покълнаха, скоро очаквайте и плодовете!
Уважаеми партийни представители, обикновения човек не само не Ви харесва и Ви няма доверие, той вече и не Ви уважава. Променете себе си, ако можете, начина си на общуване, на действия, на говорене. Дръжте се като елит, а не елитарно! Знам, че ще е трудно, но все пак се надявам, че именно онзи 1% от Вас ще успее не със силата на юмрука, а с тази на интелекта и разума да победи!
Ще завърша с една мисъл на Аристотел: "Образованието е най-добрата осигуровка за старините"

За идеите, изборите и страхът!

Уважаеми другари,
Винаги когато наближат избори емоциите в Българската социалистическа партия вземат връх, особено във Варна. Но обикновено се оказват твърде лош съветник...
Прагматичното и далновидно поведение, не търсещо "врага с партиен билет", ако не друго, то би спомогнало поне да прикрие недостатъците.
БСП и лявото нямат нужда от нов Трайчо Костовки процес, както и от излишна злоба или може би завист!?!
Стройте мостове, а не изграждайте стени между Вас и своите членове и симпатизанти. Колелото на историята се върти!
Пожелавам успех на лявата идея на следващите избори, като искрено се надявам неин изразител да бъде и БСП!

НАЛЯВО ОТ ДЯСНОТО ИЛИ НАДЯСНО ОТ ЛЯВОТО?

Бялата зима, завладяла България през последните дни, повдига политическите страсти в нашата страна, нажежавайки ги до код червено. Наближаващите парламентарни избори са важни както за т.нар. „десница”, така и за т.нар. „левица”, но особено за българския народ. Докато вдясно и при националистите, които получиха високо доверие на последните избори, картината е на деветдесет процента ясна, то в лявото политическо пространство все още пейзажът не е. Водещият фактор БСП, ще има най-тежката задача – да се позиционира възможно най-точно в обстановката и да заяви най-накрая партия защитник на олигархията или на работническата класа е. Всичко това ясно ще си проличи във времето до изборите, чрез нейните вербални послания, но най-вече чрез нейните действия, които ще бъдат резултат от:

Първо, конгреса на партията, който ще промени Устава на организацията. Ще радикализира социалистическата партия, ще я въведе в ред, поне от документална гледна точка, или ще я превърне в лидерска партия, чийто сигнали кристализират в последно време.

Второ, листите с кандидат-народните представители по избирателните райони. Този път няма да бъдат важни и ключови водачите, а всички избраници. Стари муцуни, милионери и партийни апаратчици, поставени дори и в края на листата, ще отблъснат левите и колебаещи се българи. Но, новите и млади лица, последователи на „старите”, също няма да променят вота на сънародниците ни. Надявам се да видя млади, хора професионалисти, истински леви и некомпрометирани лица. Другото ще прилича на народния израз: „Преоблякъл се Илия, погледнал се – пак в тия”.

Трето, предизборните слова на БСП. Ще бъдат ли ясни и недвусмислени, истински леви или популистки, захаросани, обслужващи de facto слоеве от българското общество, некореспондиращи с прилягащата на лява партия същност.

Ще завърша с цитат от Библията, надявайки се здравият разум в Българската социалистическа партия да надделее, а не здравите сили. И не защото съм особено загрижен за тази партия, а защото смятам, че само с истинска лява партия в България, нашата страна би имала бъдеще.

„В многото говорене грехът е неизбежен.” - Пр.10:19